Автор и снимки: Руслан Дражев
По-рано през март от Община Варна обявиха, че стартира проект за „малки ремонти“ из централната градска част. Работата започва приоритетно с точки по бул. „Сливница“, бул. „Княз Борис I“ и пл. „Независимост”, където е заложена частична рехабилитация на настилката, облицовки, ремонт на линейни отводнители, пейки и др. От кметство “Одесос” са входирали списък от конкретни предложения също и за нова асфалтова настилка на входа на Морската градина, монтаж на нови метални капаци за кашпи и решетки на линейни отводнители, счупени пейки, градински бордюри и др.
Друга мярка за естетизация на централната пешеходна зона, която общината е поела ангажимент да приложи, е съставянето на предписания за премахване на нерегламентирано поставени рекламно-информационни елементи. Целта е привеждането на фасадите на сградите в по-добър вид, намалявайки визуалното замърсяване. Това е едва една от стъпките, които Варна може да предприеме, за да постигне по-приветлива визия. Морската столица би могла да спечели значително от потенциално изработване на дизайн код, който да съдържа унифициран дизайн на елементи като табели (напр., но не само, за имена на улиците или тип “стрелки”, посочващи посоката и разстоянието до обекти), рекламно-информационни материали по фасадите на сградите, цветова гама за фасадите на сградите за всички предстоящи нови строежи, реставрации или фасадни работи, подбор на градска мебел и т.н. София, например, би могла да служи като частичен пример, предвид повечето опит в изработването и прилагането на дизайн код за градската среда.
Варненци помнят и на шега споменават визията на Фестивалния комплекс преди години, когато сградата беше обилно окичена в реклами и афиши за събитията, които предстои да бъдат проведени. За щастие, към днешна дата състоянието на тази емблематична за града сграда е овладяно, но сега в подобно положение е сградата на Драматичния театър „Стоян Бъчваров”, където минувачите по пл. „Независимост” не могат да се насладят на величествената фасада на зданието, невъзпрепятствани от многобройните огромни афиши, които са окачени по първия етаж на сградата. Лесно решение за посрещане на потребността от оповестяване за предстоящи културни събития във театъра и ФК би било инсталиране на дигитални рекламни стълбове – цилиндрични или с квадратно сечение, функциониращи на принципа на дигиталния билборд – с лесно сменяне на рекламите и без да се използват физически материали, които във времето да бъдат източник на замърсяване и загрозяване. Това би елиминирало нуждата от закриване на фасадни повърхности с афиши и реклами, а същевременно ще изпълнява същата функция на малко пространство и обем.
Извън темата за овладяването на проблема с разположението на рекламни материали, във всички части на града, вкл. центъра на Варна, гражданите започват да свикват с неприятни гледки като вандализирана или просто неподдържана градска мебел, увредени и деформирани настилки, облицовки, провиснали кабели, хлътнали или повредени капаци на шахти, липсващи елементи от скарите около дръвчета или липсващи малки дръвчета, в следствие на вандалски прояви. За съжаление, подобни картини единствено водят до чувство за безнаказаност и незаинтересованост от страна на градската управа да осигури поддръжката на градска среда и да дестимулира увреждането ѝ. Това, което би осигурило трайно и устойчиво решение на проблема би било взаимстване от опита на Сингапур (станал световно прочут с т.нар. „Ефект на счупения прозорец” и мерките, които местната управа предприема относно вандалски прояви и поддръжка на обществените пространства) и дългоочакваното от варненци откриване на екипи за дребни ремонти. Последното беше масово припознато преди последните кметски избори от представители на партиите, съставляващи общинския съвет, но за недоумение на варненци, предложението вече е било гласувано против на Общинския съвет, въпреки всеобхватното желание на жителите на града и безспорната нужда от екипи за дребни ремонти.
Основният проблем за достигането на споразумение по този въпрос между съветниците е структурата на въпросната обществена услуга – дали тя да има едно ядро със склад за техника и материали, от което да се изпращат за всички части на града служители и нужните ресурси за извършването на даден вид дейност, или всеки район да има свое такова звено.
Недостатък на идеята за една база е, че транспортните разходи за придвижване от/до всеки обект, до който трябва да бъде изпращан екип, биха били значително по-големи в сравнение със разстоянията, които би се наложило да покриват районни екипи с по-малък териториален обхват, както и съмнения дали ще бъде оптимално ефективен модел за работа, предвид, че въпросната институция ще трябва да отговаря за и да обслужва точки, разпръснати из целия град, което е по-трудно за организиране.
Недостатъкът на другата идея е, че всяко кметство ще се наложи да обособи свое собствено звено със складови площи, а не всеки район разполага с подходящи свободни площи за целта. Също така, всяко кметство, в този случай, ще трябва да управлява само за своя район нужните материали, независимо от други райони и тяхната наличност, което би довело или до нужда от логистика на материали между отделните складове, или да се поръчват нови количества, при съществуваща наличност другаде. Отделно, това би отворило възможност при нужда от захранване с нови количества от дадени елементи (напр. плочи, бордюри, пейки, кошове и т.н.), някое кметство да поръча друга разновидност (с друга визия, физически качества, цена и т.н.), което би било стъпка в посока, противоположна на дизайн кода за обща естетика на града и би рискувало гражданите от един район да бъдат ощетени с различно качество и цена на материалите и елементите, които локалното кметство вкарва в приложение. Това не би следвало ако складът е един и материалите са общи за целия град. Освен това, документалното управление на всеки от тези складове, дейностите на екипите, наличностите на материалите и т.н. би създало административен ангажимент на всяко районно кметство поотделно и би направило тази част на работата по-тромава.
Фактът, видим от всички е, че в резултат на несъгласието на двете страни общински съветници, градът продължава няма приета концепция за извършването на такава услуга изобщо, а това, разбира се, има по-големи недостатъци за обществото отколкото която и да е от двете конфигурации, която може да бъде имплементирана и впоследствие допълнена или изменена на база на слабите ѝ страни. Състоянието на градската среда продължава да е едно от основните оплаквания на варненци, които отчаяно чакат да започне да се работи по привеждането на града в по-приемлив вид. Превръщащите се от години в стандартни гледки вандализирани пейки, кошове за отпадъци и улични знаци; висящи оголени кабели; липсващи или потънали капаци на шахти; надвиснали сухи клони; неработещо улично и алейно осветление, дигитални табла по спирките и асансьори и подемници при подлезите; опасни табели, реклами и сградни козирки, които предизвикват съмнения дали е безопасно да се преминава под тях са част от разнообразните примери както за нарушената визия на градската среда, така и за безопасността на жителите ѝ, които се нуждаят от това общинският съвет да осигури шанса да бъдат предприети действия без оглед на междупартийните, идеологически и други различия, които възпрепятстват достигането на консенсус до този момент.
