Автор: Наташа Атанасова
Снимки: Теодора Михайлова
Сезонът наближава, туристите се увеличават, а част от историческите обекти във Варна приличат на бунища. Такъв е случаят с Раннохристиянската епископска базилика на ул. “Хан Крум”. Макар храмът да е важен и по него да са работили редица археолози като Димитър Димитров, Михаил Лазаров и Александър Минчев, днес той е с табела “Опасност от срутване. Влизането в обекта не е желателно”.
Базиликата е част от комплекс от три храма, изграждани последователно един върху друг в периода IV–VI век. Тя е най-голямата в района на Варна, с размери 40 на 16 метра.
Първата базилика датира от IV век. Втората е изградена в края на IV – началото на V век, като се предполага, че е била разрушена от земетресение. Върху нейните останки по-късно е издигнат нов храм от края на V – началото на VI век, който следва същия архитектурен план. Смята се, че тази базилика е унищожена през 614 г., след превземането на града от аварите и славяните.
Храмът е бил богато украсен с подови и стенни мозайки, стенописи и облицовка от разноцветен мрамор. При археологическите проучвания, освен тях, е разкрита и крипта под нивото на мозайките, в която е открит реликварий с капаче, издялан от цял къс алабастър и съдържал части от костите на неизвестна млада светица. Намерени са също медни монети от IV и V век, като най-късната е от 455 г. и принадлежи на Петроний Максимус. Всички тези находки от показват, че в продължение на два века мястото е било водещ християнски център на Одесос.
Откритите артефакти са пренесени в Археологически музей Варна, където се съхранява и част от мозайката. Поне част от историческото наследство е подобаващо запазена и изложена за посетители. Защо обаче самата базилика тъне в разруха?
