Автор и снимки: Руслан Дражев
Чистотата във Варна – тема, която не спира да е актуална сред жителите на града в продължение на години. Особено след изострилата се в продължение на години криза със сметосъбирането. Препълнени контейнери и купчини дребни и едрогабаритни отпадъци, насипани около тях, по-леките, от които лесно биват разхвърляни по тротоари и улици от ветровете чайките. Сметосборни камиони, които редовно се движат в насрещно движение на еднопосочни улици, устремени да изпълнят възложената работа възможно най-ефективно откъм време и изминато разстояние. Нови кошове за боклук с посредствена визия, които често виждаме и с отворени вратички, оставящи съдържанието в тях да се разхвърля. Неприятни миризми и дири от утаечни течности, носещи началото си от контейнерите. Гледка (и миризма), която е омръзнала на жителите на Варна и която отблъсква, създавайки негативно впечатление сред туристите, посещаващи града, наричащ се “Морска столица”, но с имидж, който в последните години претърпя поражения заради пословични проблеми с чистотата, екологията и естетиката.
Настрана от локалните проблеми със сметосъбирането във Варна страната ни остава единствената в ЕС, където данък смет се изчислява на база площ на жилище. В резултат на това в края на миналата година ЕК започна наказателна процедура срещу България заради отлаганото 10 години въвеждане на новия модел на изчисляване на данък смет, на принципа “замърсителят плаща”. При нея данъкът се определя пропорционално на генерираното количество отпадък. Крайният срок за въвеждане на новия принцип за определяне на този данък в цялата страна е 2026 г.
Към момента напредъкът във Варна се изразява в откриването на нова площадка за едрогабаритни отпадъци и разделно събиране в индустриална зона „Планова”. Напомняме, че за изхвърлянето на такъв тип отпадъци (мебели и части от такива, както и други по-обемни ненужни предмети, изкл. излязло от употреба електрическо и електронно оборудване), гражданите се призовават да оставят въпросните непотребни предмети до съдовете за битова смет съобразно графика за съответния район, публикуван на сайта на Община Варна. Обаче се оказва, че там е наличен само графикът за… 2024 г.
На 18 март на страницата си във Фейсбук кметът Благомир Коцев сравни броя на наложените през 2024 г. актове и фишове за екологични нарушения на граждани и юридически лица със съответните през 2023 г. и подчерта съществения неколкократен ръст. Той заяви, че чистотата продължава да е приоритет на администрацията и че с районните екоинспектори (чийто брой не достига в никое районно кметство) разглеждат възможни решения в средносрочен план, а в дългосрочен план, скоро ще започне да се изготвя нова обществена поръчка за сметопочистване с по-строги условия за участие и по-високи изисквания за количеството техника и персонал.
Освен за неправомерно изхвърляне на отпадъци от страна на гражданите кметът неколкократно се е казвал и за рекордните санкции, които общината налага на сметопочистващата фирма „ЗМБГ” във връзка с незадоволителните резултати от дейността ѝ. Предстои обаче да разберем дали този път ще се потърси решение на проблема чрез изменение на принципа на работа на сметопочистващите фирми и дали ще наложи райониране на града с фокус върху конкуренцията между няколко изпълнители. Логично е да се предположи, че такава конфигурация би произвела по-задоволителни резултати в сравнение с настоящия модел, при който, на практика, на една фирма ѝ е гарантиран монопол с договор за 5 години (2021-2026). В рамките на този период общината може да налага санкции в случай на нарушения или пропуски в извършваната дейност, но при предсрочно прекратяване на договора, общината би дължала значителна неустойка.
Вместо това би трябвало да се разгледа възможността за разделянето на града на много на брой малки райони и сключването на договори с повече от една фирма. На всяка от тях трябва да се възложат за начало райони, които да обслужват, а на определен период, след извършена проверка от общинска комисия, да има възможност за преразглеждане и увеличаване или намаляване на броя на тези райони. Това ще е на база оценка за качеството на предлаганата услуга и състоянието на съответните райони.
В подобен случай би се усилила и нуждата от популяризиране на платформа, на която гражданите могат да подават сигнали, както и инсталирането на инфраструктура за видеонаблюдение в района на пунктовете, където са разположени съдове за сметосъбиране, за да се следи за нарушения вкл. умишлено замърсяване. За повишаване на ефективността на рециклирането на отпадъците в съдовете за разделно събиране е желателно да се подходи с широкообхватна информационна кампания, която да представи на жителите ясни принципи на разделното събиране на боклука, какъв тип отпадъци подлежат или не подлежат на рециклиране, как протича процеса на рециклирането и в кой от видовете контейнери, какви отпадъци трябва и не трябва да се изхвърлят.
Успоредно с това, е наложително да се увеличат и цветните контейнери, особено жълтите, където се събират пластмаса, метал и хартия – категории смет, които количествено доминират над стъклото, за което има отделен вид контейнер – зеленият. Към днешна дата на повечето места, където са налични цветни контейнери, са разположени по един жълт и един зелен, което не съответства на пропорцията генерирана смет. Би било оптимално на всеки един зелен съд, да съответстват по поне два жълти. Такава мярка вече е приложена на места из града, но е важно да се превърне в норма за всички пунктове на сметосъбиране, за да се избегне проблемът с препълнените контейнери, чийто капацитет не достига за нуждите на живеещите наоколо. Добро нововъведение във Варна би било и поставянето на кошчета за разделно събиране на боклук на места като площади, паркова среда, пешеходни улици, където голям брой хора преминават, а големите контейнери не биха се вписали естетически добре в обстановката. Подобна практика има и в България, но намира значително по-масово приложение в румънски градове, например.
И докато гореспоменатите предложения неизбежно биха довели до допълнителни разходи, те биха били инвестиция в осигуряването на по-добра чистота и ред в града. Според вас какво струва по-скъпо и какво е по-трудно да преглътнат варненци – финансирането на оптимизирана система за сметосъбиране или нарушената хигиена в града ни?
