Автор: Руслан Дражев
Тбилиси, Грузия. Една загадъчна страна и един град, който е едно от най-добре скритите съкровища в покрайнините на Европа, на границата с Ориента. Освен с богатата си история, архитектура, кулинария и културни събития, с които грузинската столица привлича и пленява туристи от цял свят, градът, сравним по мащаби със София, впечатлява и със съвременното си развитие в разнообразни аспекти – пътно-транспортна инфраструктура, модернизация на обществения транспорт, естетизация на градската среда и темата, която ще разгледаме – обогатяване на зелената система на града.
Нека се “разходим” из жилищния комплекс “Варкетили”, намиращ се в югоизточните покрайнини на града. Дом на над 100 хиляди жители, с площ от приблизително 4,5 кв. км и периметър от 9 км, градската среда в този район до преди 3 години не се е различавала съществено от тази в аналогичните варненски крайни квартали като “Владиславово”, “Кайсиева градина”, “Възраждане” – жилищни сгради от панелно строителство, междублокови паркинг и кални площи, стари детски площадки с амортизирани катерушки и люлки, създаващи усещане за изоставеност и апатия. В подобна среда със сравнима естетика живее все още над 1/3 от населението на Варна. И тук идва разликата, защото от няколко години, когато излязат от блоковете си, хората във “Варкетили” вече живеят в градина.
През месец май 2022 г. завършва реализацията на 6-месечния проект за преустройство на пространствата между жилищните сгради и улиците на крайния тбилиски квартал в един голям непрекъснат парк с разнообразни подфункции – спортни игрища, детски площадки, зона за тих отдих, скейт парк, зона с пикник маси, амфитеатър, панорамна площадка, беседки, пейки, чешмички (вкл. за кучета), декоративни структури, алейно осветление и т.н. Централният парк е разположен в дере, а главната алея прокарва път по дъното му. На едно място с по-значителна денивелация за преодоляване алеята преминава в спираловидна рампа, за да се гарантира достъп и на хората в неравностойно положение. На други места пък мостчета за пешеходци и велосипедисти минават над нея, свързвайки по-високите точки по терена от двете страни.
В това предградие човек може да се натъкне и на площад с вградени фонтани, подобни на тези на чупката на пешеходната част от бул. “Княз Борис I” във Варна. Но най-внушителното от грандиозната трансформация във “Варкетили” е изключителната гъстота на озеленяването, далеч не само в зоната, обособена като мултифункционален парк. Дори обикновените пространства между панелните блоковете са превърнати в бъдеща гора с десетки хиляди малки дръвчета в квадратна мрежа с разстояние помежду им около 3 метра (разбира се, след време, когато пораснат ще стане наложително да се разредят), което важи в пълна сила и за островите на булевардите и често срещаните кръгови кръстовища в квартала.
Подобна гъстота на озеленяване се наблюдава и островните пространства на булевардите и на други места в различни райони на града, което подсказва за генерален подход по този въпрос и мащабен проект в посока обогатяването на зелената система на града. Често по-големите булевардни острови (приблизително 15 или повече метра в широчина) биват превърнати в паркови ивици с една алея, разположена по централната ос, с пейки, осветление, кошове за отпадъци, цветни храсти, паметници/статуи и други елементи на парковата среда – напр. бул. “Михеил Тамарашвили”, бул. “Важа-Пшавела”, бул. “Сандро Еули” и др. Градска мебел (пейки, кошове за отпадъци, чешмички, стойки за велосипеди и др.), е разположена и на обикновени тротоари и квартални алеи извън парковите зони, в контраст с възприятието у нас, че функцията на тротоарите се изчерпва с полагането на настилка.
Друга невъзможна за подминаване особеност, характерна за градската среда в Тбилиси, но особено силно изразена в район “Варкетили” са графитите по слепите фасади на блоковете. Колосални по мащаби, покриващи в почти пълна височина страничните фасади без прозорци на сградите на по 12, 14 и повече етажи, те са едва малка част от реализираните над 100 графита в града на графити художници от цял свят, взели участие във фестивала Tbilisi Mural Fest. Той е основан през 2019 г. и оттогава насетне има постоянни естетически намеси в облика на града с най-съществен принос върху сградите на социалистическата архитектура, чиято визия, както и у нас, не се възприема с най-топли чувства.
На празните фасади на панелните блокове във “Варкетили” човек вече може да види виртуозни изображения на прегърнати млади хора; дете, играещо шах; жена, посрещаща завръщащ се от война мъж; майка с бебе; натюрморт; геометрични композиции; поп арт; футболист от националния отбор на Грузия и всевъзможни други теми, гарантиращи възхищение към труда на майсторите на графити изкуството и вдъхващи живец в иначе неприветливия краен квартал. А той най-сетне е освежен по впечатляващи начини с гъвкава приложимост, която няма големи изисквания откъм условия – празни странични фасади на блокове и общите пространства между тях.
Във “Варкетили” откриваме само една част от намесите в градската среда, от които могат да почерпят опит Варна и всички български градове. Тбилиси може да се похвали и с много други реализирани в последните години проекти, за които с удоволствие можем да споделим в бъдещи публикации.
А Вие бихте ли желали да видите приложен в действие примерът от “Варкетили” и във варненските жилищни комплекси? Смятате ли, че има съществени пречки подобни трансформации да се реализират и в нашия град?
