Автор: Руслан Дражев
Снимка: VarnaSpaces/Пространствата на Варна
Варна е град, който освен с Морската градина, богатата си история и стотици примери за възхитителна архитектура от миналия век, може да се похвали и със своята периодично разрастваща се мрежа от пешеходни улици, които придават европейски дух, в който хората могат да се потопят, разхождайки се не възпрепятствани от автомобилен трафик.
Мрежата от пешеходни улици беше обогатена през 2019 г., когато към нея беше интегрирана ул. „Цар Симеон I“, която, с изключение на кратък стометров участък с характер на споделена улица, осигурява изцяло пешеходен достъп до жп гарата от единия ъгъл на пл. „Независимост“. Следващата година беше добавен и участъкът на ул. „Михаил Колони“ покрай училище “Св. Климент Охридски”, който пък осъществи втора връзка между главната пешеходна улица (част от бул. „Княз Борис I“) с Морската градина, през пл. „Екзарх Йосиф“, по-познат на варненци като “Шишковата градинка”.
Към днешна дата, 5 години по-късно, отново се появи на дневен ред въпросът кога ще продължи поетапното затваряне за коли на улици във варненския център и какво следва да бъде добавено към настоящата система от улици за разходки? От сдружение “Таляна” от години активно предлагат идеята да се ограничи автомобилният трафик по ул. „Охрид“, която като алтернатива би могла и да се трансформира в споделена улица, а на 13 януари т.г., кметът на Морската столица Благомир Коцев публикува в своя фейсбук профил намеренията си да разгледа възможността да се продължи пешеходния участък на бул. „Княз Борис I“ след любимото място за срещи на варненци – „Севастопол“.
Понастоящем пешеходният поток, идващ откъм църквата „Св. Никола“ с разделя наляво към общината, надясно – към ФКЦ и Морската градина и с пресичане на улицата с активен автомобилен трафик – към градинка “Севастопол”. Реализирането на подобни намерения чувствително би активизирало мястото и допълнително би го утвърдило като най-масово и предпочитано място за срещи и разходки и би отключило възможност за провеждане на културни събития, каквито например се осъществяват и на напречната ул.“ Ал. Пушкин“ (между градинката “Севастопол” и Търговската гимназия), както и безопасни условия за децата.
Успоредно с това бизнесите, разположени по бул. „Княз Борис I“ от хотел „Черно море“ към Икономическия университет биха спечелили от усиления човекопоток, съдейки по универсалния ефект от затварянето само за пешеподци на улици по света – например от възможността разнообразните заведения да разполагат с по-голямо тротоарно право за разполагане на маси, ако цялата улица се превърне в един тротоар, който вече няма да е недостатъчен за минувачите, а те са ценни за всеки магазин, чиято витрина може да привлече вниманието им. И докато за бизнеса и за пешеходците са несъмнени позитивите, в т.ч. за безопасността на учениците от Търговската гимназия “Г.С. Раковски”, влиянието върху трафика от автомобили би имало и известни недостатъци.
Ние, от “Граждани на квартала – Varnafix”, имаме желанието обществено важните теми да бъдат широко дискутирани от хората, за да има база, на която да стъпи реализацията на важни за целия град проекти. Поради тази причина, искаме да представим графични материали за два потенциални варианта на тази идея, изобразяващи по какъв начин би се изменил автомобилният трафик, за да могат хората по-лесно да си представят решенията в случай на настъпила подобна трансформация.
Трафикът несъмнено ще успее да се преустрои подобаващо, като очакванията са да се оптимизира съществуващият капацитет на улиците, които към момента се характеризират с много по-слаб трафик от потенциала, който имат. Като изключение ул. „Любен Каравелов“ вероятно ще бъде натоварена над оптималното с трафик, който сега преминава през „Севастопол“ в посока към курортите, но затварянето на улични участъци в района за коли навярно би довело и до нежелание на шофьорите да навлизат в малките улички генерално и да предпочетат да се пренасочат през кръстовището на Младежкия дом като обход без удължаване. И докато намаляването на автомобилния поток покрай хотел „Черно море“ би се отразил добре и на въздуха в района, пренасоченият автомобилен трафик гарантирано би генерирал задръствания при кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Осми приморски полк“. Предвид типичния за “Севастопол” преобладаващо транзитен трафик, би било нужно активно да се проведе информационна кампания за възможните обходни трасета за прекосяване през голяма част от града, максимално или изцяло заобикалящи централната градска част, съгласно актуалните тенденции във всички големи европейски градове.
Покрай пл. „Съединение“ (разговорно наричан “Червеният площад”) би се наложило и се отклонят и трасетата на автобусни линии 14, 9, 109 и 409, което би се отразило на покритието на обществения транспорт в центъра. Припомняме, че цялата площ, заключена между жп гарата, Катедралата, Общината, градинка “Севастопол” и бул. „Приморски“ се обслужва от градски транспорт само по 4,4-километров периметър без нито една линия да преминава през тази зона. При изменение на маршрутите на 4-те гореспоменати линии, обхватът на тази по-слабо обслужена територия би се разширил до бул. „Цар Освободител“ и допълнително би поставил на дневен ред актуалната и сега нужда от услуга тип довеждащ транспорт, който посредством минибусове, чиито габарити са съвместими с улиците из стария град, да осъществява допълващи функции, придвижвайки хората, живеещи, работещи или разхождащи се из сърцето на Варна, до спирките по периферията на центъра.
В заключение е важно да отбележим, че градоустройството е сложна материя, в която се навързват много и разнообразни фактори и всяко решение за трансформацията на пространства в който и да е град, е многослоен проблем и неизбежно носи ползи за сметка на други функции. Това, че при едно предложение изглежда, че едни удобства биват пожертвани за други, не означава, че следва въпросното предложение да се отхвърли, защото на този принцип, градовете никога не биха се развивали.
Хората са доказано адаптивни и умеят да се пригаждат към променящи се условия, а градовете никога не спират да се променят. В България, в сравнение с други европейски страни, където в градовете смело биват прилагани дръзки трансформации, динамиката е чувствително по-слаба, което способства към привикване към неоптимални решения за градовете, в които живеем. Затова е особено важно, вместо с недоверие, опасения и действия на саботаж към иновации, които са международно доказали се като успешни, обществото да подхожда с набавяне на информира за темите и да изисква намесите в градската среда да се предприемат с предварително добре обмислени решения за предвидимите локални неудобствата, които са неизбежна част от всяка промяна.
На 1 юни 2024 г. беше затворен за автомобили участъкът от бул. „Княз Борис I“ между бул. „Сливница“ и бул. „Цар Освободител“. Хиляди варненци се разхождаха, деца играха и рисуваха на асфалт, а бяха организирани и културно-развлекателни събития, които да демонстрират какъв дух може да има това място ако бъде „дадено“ на пешеходците. Последвала анкета на сдружение “Пространствата на Варна” за нагласата на гласувалите относно превръщането на този участък в пешеходен, върна резултати от 70,2% твърдо “за” и 17% по-скоро клонящи към “за”.
Какво е вашето мнение?