Фактът, че около 90 на сто от всички дела, заведени срещу медии в световен мащаб, са срещу вестници или списания, доказва тази теза.
Качествената журналистика изисква даден факт да се проверява през няколко независими един от друг източници. А какво забелязваме през последните години – измислените новини ни заливат масово от интернет пространството. Поднесени правдоподобно, те мамят непредубедените читатели. А от това губят всички – и журналистиката, и потребителите на новини. Защото се къса доверието помежду им.
Ситуацията във Варна е показателна – практически няма местен вестник, няма местна новинарска телевизия, радиостанциите, произвеждащи новини, се броят на пръстите на едната ръка. Толкова са и варненските интернет сайтове. Рекламодателите не припознават регионалните медии като носители на търговските им послания. Така се стига до парадокса, че местните медии разчитат на финансови постъпления от… общината. Т.е. от местната власт, на която априори трябва да са опозиция…
И после се чудим защо с всяка изминала година България изпада все по-назад в списъка на страните, класирани по критерия свобода на словото.
Доколко цензурата в българските медии е налагана от техните собственици или е резултат от автоцензурата на самите журналисти – това оставяме на съвестта на самите тях! Само ще припомним една култова реплика на Дон Кихот от популярния роман на Мигел де Сервантес – „Свободата, Санчо, е на върха на копието…“ И ще си позволим да я перифразираме така – „Свободата на печата, Санчо, е на върха на писалката…“.