Снимки: WELCOMING CLUBS
За да подадеш топката, не е нужно да говориш съвършено езика на съотборника си. Нужно е да го забележиш, да му дадеш възможност и да му се довериш. Този прост жест съдържа много от онова, което наричаме интеграция: общуване, участие и усещане, че имаш място сред останалите.
Върху тази идея стъпва WELCOMING CLUBS – проект на Българската спортна федерация за деца и младежи в риск, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз по програма PPPA-SPORT-2024-EMERGENCY-YOUTH. Неговата цел е да подкрепи социалното включване и психичното благополучие на деца и младежи с мигрантски произход, като събира тях, семействата им и местните общности чрез достъпни спортни занимания. В основата на програмата са шестмесечни тренировки по спортове като баскетбол 3х3, стрийт футбол, джитбол, бягане и бадминтон, съчетани с културни срещи и споделяне на истории.
Сега, когато проектът приключва, неговият подход заслужава внимание и извън спортните площадки. Той поставя практичен въпрос: как едно семейство, попаднало в непозната среда, може да намери хора, на които да разчита?
Световен проблем с местни решения
Мащабът на принудителното разселване показва колко належащ е този въпрос. По данни на Агенцията на ООН за бежанците към края на 2025 г. 117,8 милиона души по света са били принудително разселени заради преследване, конфликти, насилие или нарушения на човешките права. Около 45 милиона от тях са деца. Тези данни включват и хора, разселени в собствените си държави, и не бива да се отъждествяват с всички мигранти.
За едно дете преместването може да означава раздяла с приятели, прекъснато образование и необходимост да намери своето място в нов клас. За родителите към това се добавят работата, жилището и ориентирането в непознати институции. Социалните контакти лесно остават на заден план.
Спортът предлага възможност тези контакти да започнат естествено — около общо занимание и споделена цел. Но достъпът до него също има препятствия: език, разходи, липса на екипировка или неясни правила за включване. Международният подход на Агенцията на ООН за бежанците поставя акцент върху безопасния и равнопоставен достъп до спорт и върху участието както на бежанците, така и на приемащите общности.
Именно тук е ролята на инициативи като WELCOMING CLUBS: да превърнат поканата за участие в конкретна възможност.
От първата среща до общата тренировка
Един от показателните примери е Денят на отворените врати в Бургас на 28 февруари 2026 г. В него участват 11 родители и девет деца. Семействата получават информация за тренировъчната програма, спортовете и организацията на заниманията. Родителите задават въпроси за методиката и треньорите.
Това е малка по мащаб среща, но полезен пример за добра практика. Включването започва още преди първата тренировка – когато семейството разбира какво предстои, познава екипа и може спокойно да зададе въпросите си. Доверието на родителите е част от условията детето да участва уверено.
Във Варна през април и май 2026 г. проектът съчетава регулярни занимания по джитбол с културни събития и срещи за споделяне на истории. Деца, младежи и родители се включват в упражнения, съобразени с възрастта и нивото им. В разговорите присъстват спортът, музиката, здравословният начин на живот и работата в екип. По информация на организатора украинските деца споделят и впечатленията си от българската храна като приятна част от ежедневието им тук.
Този детайл прави темата за интеграцията по-близка. Принадлежността се изгражда и чрез обикновени преживявания: любимо ястие, позната площадка, разговор след игра. Съчетаването на спорт и споделяне дава на участниците възможност да се опознаят отвъд произхода си.
Добрите практики поставят човека в центъра
Международният опит допълва тези примери – Sport Coach+ – съвместна инициатива на Olympic Refuge Foundation и центъра за психично здраве и психосоциална подкрепа на движението на Червения кръст и Червения полумесец подготвя треньори да разбират как тежките преживявания влияят на младите хора и да създават безопасна, подкрепяща спортна среда.
Общото между тези подходи е вниманието към човека. Достъпната тренировка, ясната комуникация с родителите и подготвеният треньор имат значение наред със самата игра. Спортът може да подкрепя интеграцията, когато участниците се чувстват уважавани и имат възможност да се включат според своите способности.
Какво остава след края на проекта
WELCOMING CLUBS допринася към този подход с работа на местно ниво: спортни занимания, участие на семействата и пространства за разговор. Стойността на подобен проект се разкрива най-пълно, когато създадените контакти продължат и след последното организирано събитие.
Затова следващата задача пред клубове, училища, общини и граждански организации е да поддържат отворена възможността за участие. Да използват натрупания опит, да общуват със семействата и да създават поводи деца от различни общности да бъдат заедно.
Приключването на WELCOMING CLUBS е повод да се погледне към тази перспектива. Защото зад голямата дума „интеграция“ стои съвсем човешко желание: да бъдеш приет, да имаш приятели и да знаеш, че следващия път отново има място за теб в отбора.