Инвестиция за 15 млн. лв. в сградата на пристанище "Карантината" седи неизползваема
Инвестиция за 15 млн. лв. в сградата на пристанище „Карантината“ стърчи неизползваема, празна и заключена край плажа в квартал Аспарухово. Тя се издържа от таксите, които всички ние плащаме за паркиране в Синята зона на Варна!
Невероятно, но факт – пристанищен оператор на рибарското пристанище „Карантината“ е общинското предприятие „Общински паркинги и синя зона“.
Повече от 2 години, след като бе изградено по европроект на стойност 14,884 млн. лв., сградата и складовите клетки пустеят, а лодките стоят „паркирани“ на пирсовете. А ако някой плавателен съд с малко по-дълбоко газене реши да влезе в порта, засяда в пясъка.
Какво трябваше да представлява рибарско пристанище "Карантината"?
Проектът е приключил, парите от него са усвоени, стопанска дейност няма, но „пристанищният оператор“ плаща заплати – за шеф на съоръжението, за пазачи, за чистачки… Поредният абсурд, в който потъват парите на варненските данъкоплатци!
Според публикация в сайта на Българската академия на науките от 2018 г.: „Рибарското пристанище „Карантината“ ще бъде най-модерното по Северното Черноморие. Проектът предвижда пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение, изграждане на нови пристанищни съоръжения за защита от ветрово и вълново въздействие, за обслужване на риболовни кораби и първа продажба на уловите от прясна риба. Откъм брега ще има голяма рампа за колесари, за да влизат лодките в морето. Предвидени са още сервиз за ремонт на плавателните съдове и сграда на три нива с модерен архитектурен силует.“ Всичко това обаче и до днес си остава в „бъдеще НЕСБЪДНАТО време“!
Какво казват рибарите в "Аспарухово"?
Рибарите пускат лодките си от брега край истинското рибарско селище, което обитават от 17 години насам. Покрай строежа на новото пристанище преди няколко години градската управа съборила няколко от бараките.
„Щяха да правят етно селище и информационен център за туристите, но така си и остана проектът. Навън това е атракцион, тук е трагедия!“, разказват рибарите. И се връщат към началото на авантюрата с име „Карантината“.
„Заради нашето селище направиха проекта, за да вземат парите от ЕС – по-големи тарикати от старите комунисти излязоха. Събраха ни на стария мост, за да ни направят снимка, която да приложат към проекта. Сега така си и стои пристанището. Който не разбира, вика: „Ау, че е хубаво.“ Хубаво е, ама да си разходиш детето, внучето, за рибарлък не става. Всичко е затлачено. Преди два месеца една „смукачка“ се завъртя и изхвърли наносите на стотина метра в морето, ама течението пак ги вкара вътре.
Така си и стои – кръстили сме го „Затворът Гуантанамо“, разказват мъжете с горчива усмивка.