Автор: Наташа Атанасова
Снимка: Associated Press
Банков колапс в Парагвай доведе до оставката на президента Сантяго Пеня, блокира спестяванията на близо 3 милиона клиенти и предизвика едно от най-сериозните политически сътресения в страната през последните години. Фалитът на дигиталната банка Ueno Bank, която управляваше стотици милиони долари публични средства, прерасна в криза, разтърсила финансовата система и доверието в държавните институции.
На 5 ноември Пеня обяви, че се оттегля от поста си, като посочи необходимостта да бъдат запазени стабилността на страната, общественият мир и демократичните институции. Решението дойде след нарастващ натиск от протестиращи, опозицията и представители на собствената му консервативна партия. Малко след оставката Камарата на депутатите гласува единодушно с 78 гласа за импийчмънта му, като обвиненията бяха изпратени в Сената. Очаква се вицепрезидентът Педро Алиана да поеме управлението.
Според Reuters и Associated Press кризата се задълбочи, след като Ueno Bank беше поставена под държавен контрол заради тежки нарушения на изискванията за капиталова адекватност. Банката обслужва около 3 милиона клиенти – близо половината от населението на Парагвай. Управляваните от нея публични средства достигат приблизително 800–850 млн. долара, включително значителни суми от пенсионни и здравни фондове.
Централната банка на Парагвай обяви на 3 ноември започването на процедура по преструктуриране и ликвидация на Ueno Bank. Решението е взето, след като корекции във финансовите отчети разкриват, че показателят за платежоспособност на институцията е паднал под 50% от законово изискуемия минимум. Регулаторът посочва, че мярката цели да защити вложителите и да запази стабилността на финансовата система.
Разследването разкрива сериозни проблеми в банковото управление. По данни на Associated Press регулаторите са установили рисково кредитиране към компании, свързани със собствениците на банката, недостатъчна документация по заемите и неправилно отчитане на определени разходи като активи. Проверяващите са установили и кредитиране над допустимите законови ограничения, без достатъчно обезпечение.
Политическият натиск върху Пеня се засили и заради връзките му с Grupo Vázquez – компанията, контролираща Ueno Bank. Президентът е бил акционер в групата до март 2025 г. Опозицията го обвини в конфликт на интереси, неправомерно използване на пенсионни средства и институционално прикриване на проблемите около финансовата институция. Пеня отрече да е извършил нарушения.
Сривът на банката предизвика масови протести в столицата Асунсион. Хиляди клиенти останаха без достъп до спестяванията си, пенсиите и средствата за ежедневни разходи. Затворените клонове и блокираните банкови приложения доведоха до паника, а напрежението се пренесе и върху други финансови институции заради масовото прехвърляне на клиенти. Властите настояха, че кризата е ограничена до конкретната банка и че останалата част от банковата система е стабилна.
Последствията засегнаха и бизнеса. По информация на Bloomberg Línea Ueno е обработвала над 3 милиона транзакции дневно, а значителна част от електронните плащания в големите търговски вериги са преминавали през нейните сметки. Блокирането на средствата създаде затруднения за търговци, служители и пенсионери.
Властите започнаха действия за възстановяване на гарантираните депозити. На 5 ноември Централната банка обяви първия етап от изплащането на средствата. Приоритетно ще бъдат обслужени вложители с депозити до 10 млн. гуарани, които нямат задължения към банката и разполагат с активна сметка в друга финансова институция. За клиентите с по-малки наличности е предвидено възстановяване на цялата сума.
Според местното издание Diario HOY около 1,9 милиона клиенти вече имат сметки в други банки и средствата им ще бъдат преведени там. За приблизително 280 000 души, които не разполагат с алтернативна банкова сметка, ще бъдат открити временни сметки в други институции. Плащанията ще се извършват поетапно, като гаранционният фонд покрива до 228,3 млн. гуарани на вложител.
Освен политическите последствия, кризата поставя под въпрос и репутацията на Парагвай като една от най-привлекателните дестинации за чуждестранни инвестиции в Южна Америка. Страната, която през последните години отчита силен икономически растеж, сега е изправена пред необходимостта да възстанови доверието в банковия надзор и институциите си.