Автор: Екип „Граждани на квартала“
Снимки: Архив
На 8 ноември Българската православна църква отбелязва Архангеловден – един от най-големите есенни християнски празници, посветен на Архангел Михаил и небесните ангелски сили. Според църковното предание пред Божия престол стоят седем първенствуващи архангели, а Михаил е техният предводител и символ на борбата срещу злото. В иконографията той често е изобразяван с копие в ръка, с което поваля дявола.
В българските народни вярвания Архангел Михаил е познат и като Свети Рангел или Душевадник. Според легендите той е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Народът го възприема като красив и справедлив момък, който изважда душата на човека при настъпването на смъртта и я отвежда пред Свети Петър. Там двамата претеглят добрите и лошите дела на починалия, за да определят дали ще попадне в Рая или в Ада.
Въпреки тежката си мисия, Архангел Михаил е смятан за милостив и състрадателен. Според някои предания, когато човек си отива от този свят с усмивка, светецът му подава златна ябълка, а при тежка и мъчителна смърт му предстои да изпие горчива чаша. Именно затова българите вярват, че почитта към архангела носи здраве и благополучие на живите, а когато настъпи последният им час, той ще бъде милостив към душите им.
Празникът има древни църковни корени. Почитането на ангелските сили е утвърдено на Лаодикийския събор през IV век, когато е осъдено неправилното им възприемане като творци и управители на света. Деветият месец от църковния календар бил избран за честването на деветте ангелски чина, а осмият ден се свързва с бъдещия небесен събор на безплътните сили в деня на Страшния съд. Празникът се отбелязва през ноември заради старото начало на църковната година през март.
Архангеловден е свързан и с почитането на ангела пазител, който според християнската вяра съпътства човека от неговото кръщение, предпазва го от опасности и му помага да следва праведния път.
В българския народен календар празникът има и силно поменално значение. Той е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди 8 ноември и е сред най-големите дни за почит към починалите. На самия празник традиционно се организират семейни и родови събирания, селски събори и курбани в чест на Архангел Михаил. Обикновено се принася в жертва мъжко животно – овен или шилe, а главата и крайниците му се варят цели и се прекадяват с тамян. Кожата се дарява на църквата.
Празничната трапеза включва овнешко, шилешко или пилешко месо, гювечи, жито, фасул, сезонни плодове, овнешка пастърма и червено вино. Особено място заемат обредните хлябове, известни като Рангелово блюдо, Рангелов ляп и Параклис. Украсата им напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребения и помени.
На Архангеловден във всички православни храмове се отслужва тържествена Света литургия и водосвет за здраве. След празника според народните вярвания започват „Мратинци“ и „Вълчите празници“ – дни, през които се спазват различни обичаи за предпазване от злини.
На 8 ноември имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Рафаил, Райна, Рая и др.