Автор и снимки: Савина Валериева
Книговезането е древен занаят, включващ ръчно или машинно съшиване на хартиени коли, оформяне на гръбче и изработване на здрава корица, които да гарантират, че произведението ще устои на времето. За своя професионален път, за техниките, които използва и за мястото на книговезането в съвременния свят, разговаряме със Силвия Йонкова.
Силвия започва да се занимава с книговезане съвсем случайно. От икономист по образование, тя става майстор на книговезането. Интересът ѝ се запалва и тя учи сама с гледане от интернет и от стари книги на тази тематика, на принципа “проба-грешка”. Преди няколко години Силвия завършва магистратура по “Консервация и реставрация на хартия и книги”.
Силвия работи с техники, които са се използвали в ръчното книговезане.
“Като конкретни техники – колите винаги се зашиват една към друга, кориците се окачат към канапите, на които се шие книжното тяло, а не са просто лепена допълнителна подвързия. Използвам укрепени форзации, капиталбандите също са шити. Използвам само естествена кожа за самата подвързия”, каза още Силвия Йонкова.
Тя допълни още, че всичко е трудоемко, а изработката на един тефтер, например, отнема около 8-10 часа като това не включва технологичното време за съхнене на лепилата, престояване в пресите и отлежаване.
Относно дигитализацията в днешно време Силвия заяви, че тя категорично не застрашава занаята. И двете си имат своите плюсове и различно приложение.
“Дигитализацията е безценна там, където цената на реставрацията и консервацията би била неоправдана. В същото време обаче консервацията и реставрацията имат незаменима роля при съхраняването на онези най-ценни и стари книги и издания”.
Силвия разкри, че си представя бъдещето на книговезането в България светло.
“Надявам се наистина да се окаже такова, защото когато започнах хората, за които знаех, че се занимават с това, се брояха на пръстите на едната ми ръка. В момента пръстите на ръцете ми не стигат, така че бавно, но устойчиво мисля, че се увеличаваме”, подчерта тя.
