Автор: Наташа Атанасова
Снимка: Пламен Гутинов
Покрай Никулден с фотографа Пламен Гутинов решихме да ви срещнем с двама опитни рибари от селището “Карантината” и да надникнем в техния труден, но колоритен занаят. Да си рибар не е просто професия, а призвание и то за хора с твърди характери и непоколебима воля.
Яро, 59 г. и Антонио, 21 г. са от различни поколения, но напълно единодушни, че по-слаба година за тях не е имало. Парадоксалното е, че пролетта донесе сравнително богат улов и всички се надяваха до края да е така. Последните седмици много рибари дори не хвърлят мрежите си, защото не вярват, че ще хванат нещо.
Яро и Антонио обаче не се отказват. Упорити и чепати за тях риболовът е единственият вариант за поминък. Яро лови риба над 25 години, а Антонио още на 7-годишна възраст навлиза в занаята. Въпреки че е съвсем млад, той е опитен рибар.
Още в средата на ноември от Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури“ отчетоха, че традиционните за нашето Черноморие пасажни риби ги няма. Като причини посочиха глобалното затопляне, военните действия и учения.
Яро сподели, че зарганът го е спасил. Това е била единствената риба, която успява да улови в по-голямо количество през тези оскъдни месеци. Въпреки перипетиите двамата рибари не се отказват. По време на снимките Антонио улови малка моруна и веднага я върна отново във водата, защото е защитен вид.
От “Рибарство и аквакултури” посочват наличието на нетипични за нашите географски ширини видове като корейска скална риба, нови видове планктон, медузи, попчета.
Кога и дали ще се завърне традиционната риба по нашето Черноморие остава да гадаем. Обнадеждаващото е, че когато тя дойде, Яро и Антонио ще са там, за да я уловят. Защото всички знаем, че най-вкусна си е нашата черноморска риба.
