Автор: Наташа Атанасова
Снимка: Личен архив
Днес предстои обещаваща за любителите на хумора вечер. “Влюбени срещу женени” е стендъп шоу с пиперливи шеги за обвързани и ергени. Нашият екип разговаря с едно от главните действащи лица в шоуто – Надя Брайт. Стендъп комедиант, коуч, радиоводещ са различни части от нейното амплоа. В специално интервю за “Граждани на квартала” Надя разказа повече за това как обединява няколко професии, страшно ли е да си жена стендъп комедиант, какви са видовете публика, претенциозна ли е варненската аудитория и още доста любопитни неща.
– Какво е да сте жена в територия, която е предимно мъжка, като стендъп комедията?
– За щастие стендъп комедията отдавна не е само мъжка територия. Колкото до това какво е да си жена стендъп комедиант – затрудненията не идват толкова от спецификата на професията, колкото от част от отношението, което има към жените като цяло. Често изглежда по-лесно да подвикваш и да се заяждаш с жена, например. Или пък е по-шокиращо, ако жена говори “глупости”. Също – външният вид на жена на сцената се гледа много повече и по-критично от този на мъж. Нито едно от изброените не е непреодолима пречка пред развитието на кариера в комедията – само е дразнещо.
– Как започна Вашата кариера в тази област? Как се престрашихте да излезете пред микрофона, защото това определено е стресиращо за един нов артист?
– Лично за моята история – бях в период, в който имах нужда да направя нещо ново и забавно. Инициативата за записването ми на оупън майк (събитие, на което всеки може да излезе за няколко минути и да се пробва с шегите си на микрофон) дойде от моя приятелка. Истината е, че моите приятелки много ме подкрепиха тогава и съм им благодарна.
Колкото до това как човек да се престраши да излезе на микрофона… Ако това е за теб, ако имаш талант – хубавото ще е повече от страшното и трябва да мислиш за него. А ако не е за теб и ще се “изложиш” – спокойно, никой няма да те помни повече от 90 секунди след “излагането”, а за теб ще е останало задоволството, че си повече смел, отколкото страхлив.
– Намирате ли разлика във вида публика и какво смятате за варненската аудитория?
– Определено публиките на различни места не са еднакви. За щастие общото кратно е, че всеки иска да се забавлява. Варненската публика не прави компромиси, ако нещо не я радва, и не ти дава повече реакция, отколкото заслужаваш. За сметка на това, ако наистина ги разсмиваш, отпускат сърца и създават страхотна атмосфера. В София понякога ми се е случвало да правя стендъп пред “по-обрана” аудитория – харесва им, но не се отпускат твърде много. В други градове съм имала публика, която си остава недоверчива докрай и накрая нито е твърде положителна, нито негативна. Варненци имат самочувствието да ти дадат точната си оценка веднага, през реакциите си. И друг много важен детайл – варненци ценят, ако комедиантът има самочувствие на сцената, докато ги разсмива. Не им минават разни притеснителни…
– Каква е тайната на добрата комуникация с аудиторията и има ли универсална шега за първоначално разбиване на леда?
– Всяко едно шоу е различно – публиката, общото настроение, настроението на комедианта, ако щете – дори актуалните събития от деня и времето навън. Затова не вярвам в универсални формули за свързване с публиката. Има обаче няколко базови неща – комедиантът да се радва, че е на тази сцена; да е в добро настроение; да е отворен към хората, дошли да го гледат; да не е надменен (хората не идват заради него, а заради собственото си добро време); и да се чувства уверен и свободен да даде най-доброто от себе си. Радостта, че си именно там, с тези хора, се усеща и цени от публиката.
– Освен със стендъп Вие се занимавате с радио и коучинг. Как съчетавате тези на пръв поглед съвсем различни занимания и имат ли те нещо общо?
– Общото между трите ми професии е комуникацията. В стендъп комедията аз съм тази, която говори на другите; в коучинга слушам внимателно клиента си и реагирам на неговата история; а в радиото аз водя разговорите така, че гостът ми да даде максимално информация. Всичко е общуване и желание за свързване с другите – просто се практикува по различен начин и има различен резултат. Колкото до това дали е сложно да се носят три различни професионални “шапки” – не е сложно, когато ги усещаш като свое призвание. Не бих се отказала от нито една от тези професии, нито мога да дам превес на която и да е от тях по важност.