Автор: Наташа Атанасова
Снимка: Личен архив
В края на миналата година във Варна беше учредена първата регионална организация на Съюза на парашутистите в България – знак за нарастващ интерес и активност в региона. В разговора ни с нейния председател Ивайло Дочев разказваме за мисията на организацията, плановете за работа с младежи, идеята за Клуб на доброволеца и личния път към парашутизма, който стои зад желанието този опит да бъде предаден на следващите поколения.
– В края на миналата година във Варна беше създадена първата регионална организация на Съюза на парашутистите в България (СПБ). Каква ще бъде основната дейност и мисия на новата организация?
– Поради увеличаването на броя на членовете на Съюза от региона възникна необходимост от учредяване на Регионалната организация – Варна към „Съюза на парашутистите в България“ (СПБ-РО-Варна). Основната ѝ цел е да обедини членовете на Съюза в региона, както и да привлича нови членове за осъществяване на целите и дейностите на СПБ.
Дейността и мисията на СПБ-РО-Варна са в пълно съответствие с разпоредбите на Устава на Съюза и включват:
„Мисия и цели:Като неправителствена и доброволна организация, Съюзът обединява физически и юридически лица в подкрепа на отбранителните способности на Република България. Чрез своите дейности, Съюзът подпомага военно-патриотичното възпитание и обучение на населението и младежта.”
Използвам предоставената от Вас платформа, за да информирам всички съмишленици, че в средата на месец февруари предстои провеждането на първото ни самостоятелно годишно събрание. По време на събранието като първа точка от дневния ред ще бъде изготвен „регистър на членството“, чрез който ще бъде установен първоначалният брой на членовете от региона.
Като втора точка от дневния ред ще бъде обсъдено и планирането на предстоящи мероприятия и дейности.
– Как възнамерявате да привлечете ученици и млади хора да разберат повече и да се запалят по парашутизма?
– Важна трета точка в дневния ред на предстоящото ни годишно събрание е вземането на решение за учредяване на „Клуб на доброволеца към Съюза на парашутистите в България – Регионална организация – Варна“.
Клубът на доброволеца ще осъществява дейности, насочени към военно-патриотичното възпитание и обучение на младежта. Целта ни не е всички участници да се насочат към парашутизма, а да придобият полезни знания и умения. В този смисъл бихме искали да уверим родителите, че не всеки доброволец е бъдещ парашутист.
Основната ни задача е да запознаем подрастващите с широк спектър от знания, умения и навици, които притежаваме като организация и общност. Те обхващат дисциплина и ред, основни военни порядки, ориентиране на местността, умения за оцеляване в различни условия, оказване на първа помощ, адекватна реакция при критични ситуации, кризи и бедствия, развитие на спортни умения, както и запознаване с бойно-приложни спортове.
Особен акцент в информационните и образователните ни дейности ще бъде поставен върху военно-патриотичното образование.
Като начални и въвеждащи теми в лекционния цикъл планираме да поставим ориентирането на местността без използване на електронни устройства. Съвременното „цифрово“ поколение е в значителна степен зависимо от мобилните технологии и често се оказва неподготвено при липсата им. В тази връзка ще развиваме умения за самостоятелно ориентиране и справяне в подобни ситуации. Темата ще обхваща ориентиране по карта, определяне на посоките на света с и без компас, ориентиране по слънцето и часовник, по природни и изкуствени ориентири, както и нощно ориентиране по звездите.
– Защо е необходимо младежта да е подготвена за кризи?
– Както вече беше отбелязано, съвременното поколение е в значителна степен зависимо от електронните устройства. При възникване на критична ситуация, авария или криза тази зависимост често води до липса на адекватна реакция и затруднения в самостоятелното справяне. Нашата цел е да подготвим младежите за преодоляване на подобни ситуации, като развиваме у тях умения за самостоятелно, уверено и отговорно поведение при възникнали проблеми. За съжаление, в настоящата образователна система и учебните материали се наблюдават съществени дефицити по отношение на усвояването на подобен тип практически знания, които в по-ранни учебни програми бяха застъпени значително по-пълно.
– Вие самият сте парашутист с голям опит. Как започва всичко, откъде тръгна искрата за парашутизма?
– Не бих определил опита си като „голям“, тъй като в нашата организация членуват парашутисти със значително по-голям брой парашутни скокове от моите. По-съществено значение за мен има обучението, което съм получил във Военното училище. Завършил съм пълния курс по специалност „Войсково разузнаване“, след което като млад лейтенант бях разпределен в град Елхово, в разузнавателната рота на мотострелкови полк. По това време в България все още съществуваше наборна военна служба и в рамките на служебните си задължения съм участвал в обучението на множество млади военнослужещи, новопостъпили след завършване на средното си образование. Именно този практически и педагогически опит считам за особено ценен и приложим в работата с младежи.
Интересът ми към парашутизма възникна още в детските ми години. Баща ми е бил летец, което силно повлия на желанието ми да се развивам във въздушните спортове. На около 14-годишна възраст се записах в Аероклуб Варна, чиято база по това време се намираше в района на т.нар. Шишкова градинка. В последствие бях насочен към авиомедицинска комисия в София. Поради резултатите от изследванията на вестибуларния апарат не получих допуск за летателна специалност, но бях пренасочен към парашутизъм, където успешно преминах необходимия курс.
На 16-годишна възраст, с писмено съгласието на родителите ми, осъществих първия си парашутен скок. По-късно постъпих във Военното училище с вече натрупан начален практически опит в парашутизма. Конкурсът за прием беше изключително сериозен, като за ограничен брой места кандидатстваха няколко хиляди души. Специалността „Войсково разузнаване“ в която се включваше и скокове с парашут беше със специален режим на подбор, включващ допълнителни изпитвания и медицински комисии, които успешно преминах.
По време на военната си служба продължих с парашутната подготовка като и взех участие в състезание „Парашутен многобой“ където участваха и отбори от армиите на други държави. След напускане на армията постъпих на работа в Националната служба за сигурност към Министерството на вътрешните работи, след което преустанових активните парашутни скокове. Междувременно значителна част от аероклубовете и структурата на ОСО – Организацията за съдействие на отбраната бяха закрити, а материалната им база – разпиляна. В резултат на това практикуването на парашутизъм в съвременни условия се превърна в дейност с ограничена достъпност и значителни финансови изисквания.
Поради тези обстоятелства насочих интереса си към парапланеризма, който представлява по-достъпен и сравнително икономичен въздушен спорт, запазващ основната идея за свободен полет и контакт с въздушната среда.
– Сигурно има куп любопитни истории през годините, бихте ли споделили някоя интересна случка от Вашия опит?
– Любопитните истории са безброй, но следващият пример илюстрира как в условия на стрес субективното възприятие за време се променя и то сякаш се „разтяга“.
Съществуват два основни начина за отваряне на парашут – принудително и ръчно. При принудителното отваряне процесът е напълно автоматичен и не изисква действия от страна на парашутиста. При ръчния способ парашутистът сам задейства отварянето на парашута след определено време от скока.
След извършване на няколко тренировъчни скока преминах към скок с ръчно отваряне – етап, който е свързан с по-високо ниво на стрес. При скока трябваше да отворя парашута на третата секунда. Въпреки многократните опити първоначално не успях да издърпам ръчката поради напрежението. Едва при петия опит, с помощта и на другата ръка, парашутът се отвори.
Въпреки че преживяването ми се стори като продължително, след приземяването инструкторът ме информира, че закъснението е било едва 1,2 секунди. Това ясно показва, че в стресова ситуация човек може да извърши множество действия за много кратко време, стига да запази самообладание.
