С най-високото признание на обществеността на града „Почетен гражданин на Варна“ тази година бе награден Владислав Николов. Той е основател на първата в България благотворителна кампания за събиране на пластмасови капачки в помощ на недоносените и новородени бебета „Аз Вярвам и Помагам“, с чиято помощ са закупени над 25 броя медицински апаратури, оборудване, техника, стотици принадлежности, уникалната и първа за Варна детска/неонатална линейка „Аз Вярвам и Помагам“ и първия в България специализиран мобилен пункт за кръводаряване „Аз Вярвам и Помагам“ в помощ на хиляди бебета, деца и възрастни на обща стойност до този момент за над 650 000 лв.
От Граждани на квартала – Varnafix имахме удоволствието да интервюираме Влади Николов дни след престижната церемония по награждаването му.
Близо 10 години „Аз Вярвам и Помагам“
Г-н Николов, от Граждани на Квартала – Varnafix Ви поздравяваме за получаването на отличието „Почетен гражданин на Варна“ и Ви благодарим за отделеното време. Вече близо 10 години развивате дейността на Вашата асоциация. Как изглеждаше „Аз Вярвам и Помагам“ през 2015 г., когато стартирахте?
– Спомените са доста ясни. Определено от 2015 г. до сега промяна е в мащаба. Това, което се е съхранило и запазило е чистота. Така че всичко, което виждам сега в кампанията е това, което виждах и в началото. Успяхме да го запазим вече близо 10г.! Разбира се, статистически съизмеримостта е нещо, което може само и единствено да ни радва. Ако трябва да си припомня в детайл, започнахме с буквално една шепа капачки, а първото дарение, което направихме беше на 14.07.2016г. Мисля че беше 8-9 месеца след като вече официално бяхме стартирали, като физически дарихме мобилна аспирационна система за торакален дренаж при пневмоторакс , която беше на стойност по онова време 1800 лв. Днес 2024г., вече преполувена, се гордеем с над 650 000 лв дарени в апаратура, оборудване, техника, първата за Варна и уникална за България детска/неонатална линейка на “Аз вярвам и помагам” и разбира се, не на последно място – първия в България мобилен пункт за кръводаряване, който е изключително модерно нещо и вярвам че това е бъдещето на България в помощ на хиляди пациенти.
Равносметката?
С предходния си отговор отчасти отговорихте и на следващия ми въпрос, но ако можете да обобщите последните 9 години, през които развивате тази благородна мисия, каква е равносметката Ви? Какво Ви мотивира?
– Ето равносметката, ще я дам отново: над 25 медицински апаратури и оборудване за десетки лекари и отделения. Заедно с това и детската линейка на “Аз вярвам и помагам”, първият в България мобилен пункт за кръводаряване, а до месец се надявам да приключи изработването на втората детска линейка, която ще дарим.
А това което ме мотивира, може би е желанието за живот. Първия дъх, който виждам на малките бебенца, които тежат 600гр и знам, че без апаратурата са… единствено в ръцете на Господ… Може би това е най-мотивиращото.
{Статистика, колко бебета са спасени: има, но не я обявява. Пази си го за себе си.}
Кои са моментите, които оставиха най-ярък отпечатък в съзнанието Ви? Моменти, които винаги ще помните от работата си по кампанията и как те са допринесли за личностното Ви развитие?
– Няма да говоря с имена, но значим момент е първия път, в който голям човек от Варна ми отказа и каза, че няма никакъв смисъл в идеята. Всъщност може би това е първото нещо, което ми удари голям тласък и се почувствах като на реактивен двигател . Това ме мотивира да му покажа и докажа, че просто времето, в което той живее явно е по-скоро някаква паралелна вселена… Той самия не разбираше колко е смислено. В момента този човек видимо много ме подкрепя и може би съжалява за думите си. Щом може да променяш нагласата на някого, който е вярвал, че нещо е безсмислено, а в момента участва в него – постигнал си значимост.
Какво предстои?
Как виждате бъдещето на асоциацията? Какво предстои?
– Не го виждам. (смее се) Аз спрях да виждам преди няколко години. Това го твърдя, подчертавам го и се подписвам. Аз кампанията вече не я развивам – тя развивам мен и аз я гоня. Тя е много, много пред мен. Това, което в момента се случва е нещо, което аз лично не мога да го спра. Не мога да го определя и видимо не мога и да го прогнозирам. За мен най-важното нещо е хората да вярват в себе си, защото ако утре самите те не са до нас, няма да можем да постигнем всичко, за което се борим.
Ролята на обществото
Според Вас, каква е ролята на гражданското общество в подкрепата на подобни благотворителни инициативи и как може да се насърчи по-голяма ангажираност?
– Ролята е изцяло на гражданите. Всъщност, това с което в момента хората отличават мен, като създател, основател, двигател и разни други силни мотивационни думи, така желано да предадат лидерството в ръцете ми, всъщност то е в техните ръце – на обществото. Ако обществото не беше повярвало в себе си, в мен, в кампанията като нарицателност на обединение, реално ние самите нямаше да успеем да постигнем тези резултати, на които вече се радваме. Лично моята вътрешна нагласа е, че ние като общество трябва да се обединяваме за добрите дела.
По-голяма ангажираност на обществото може да се насърчи, като хората избягат от ежедневните си проблеми. Всеки ден трябва да мислим всъщност колко много можем да дадем, а това което ще получим е истински значимото.
Накрая, какво би било Вашето послание към всички, които Ви подкрепят и към тези, които тепърва ще се включат в инициативата?
-Към тези, които ни подкрепят аз мога единствено да се поклоня и да им благодаря за това, което ми дават като енергия и като мотивация. Ако въобще имам подиума, на който мога да ги призова и да ги мотивирам искам да им пожелая здраве и да бъдат с нас, защото това, което правим, го правим всички заедно!
„Граждани на Квартала – Varnafix“ изказва своите най-сърдечни благодарности на Владислав Николов за това вдъхновяващо интервю. Неговата отдаденост към каузата „Аз Вярвам и Помагам“ е пример за всички нас, че с обединени усилия можем да променяме света към по-добро.
Призоваваме ви да се присъедините и вие, защото заедно можем да постигнем чудеса!