Варненски ученик изобретява картинги и тонколони

– Как започна твоята страст към картингите и тонколоните?

– Тогава бях малък. Майка ми започна да ме води по различни битаци и започнах да си вземам разни електроники. Вземах всякаква електроника, разглобявах я и разбирах как работи. Изведнъж в трети за четвърти клас малко повече ме привлече аудио електрониката. Общо взето исках да слушам музика и затова реших да си правя тонколони.

– Какво друго си правил в началото?

– Всякакви неща. Например, направих си електрошок, за да „чаткам“ баща ми, понеже той много обичаше да ме бъзика с някакви неща. Затова реших също да го дразня. И така той, като хване металната дръжка на врата и аз като го „чатна“, чувах крясък. Забавно беше.
След това през зимата ми хрумна нова идея. Сутринта беше хладно, но после се стопляше и не ми се носеше яке. Затова реших да си направя една загряваща възглавничка на батерии. Носих я в училище и всички като я видяха, искаха да я пробват. Мина през целия клас и накрая реших да направя още няколко и да им ги продам.

– Колко беше цената на една възглавничка и кой клас беше тогава?

– Една възглавничка струваше 20 лв. Продадох няколко. Бях 6-и клас. След това дойде лятото и реших да си направя климатик на батерии. Мъничък климатик, общо взето в едната посока духа топло, в другата студено. Пусках го със студеното към мен, а човекът през мен да се поти. Едната учителка не го хареса и ми го взе в учителската стая.

 – Как ти хрумна идеята да направиш картинг?

– Веднъж с приятели се разхождахме и видяхме по един хълм двама с пазарска количка да се спускат. Тогава единият приятел ми каза „Дани, можеш ли да направиш такава“. Почнах да мисля и реших да свържа ПДЧ-плоскости с колкото болтове имам, добавих 2 колела и потеглих с първия си модел количка. Тя се оказа доста тежка. Беше към 30 кг, но мощността й не успяваше да избута самата й тежест и мен. Малко по-късно, когато бях в 8 клас, се разчу из класа, че правя такива неща и помислих да направя следваща количка. Този път малко по-лека и малко по-мощна. Вече с малко повече познания започнах да си проектирам следващия модел. Стесних рамата – пак от дърво, но с метална тръба отдолу. Получи се доста добре. С нея града съм го обиколил два пъти поне. На училище няколко пъти ходих с нея. Но и тя имаше недостатъци. Затова реших да направя нова количка, която да е по-здрава и по-надеждна. 

– Трябваше ли да се научиш на някакви нови умения?

– 0, да. Трябваше да се науча да заварявам. Това беше доста по-сложно. Зимата на 8 клас си взех апарат за заваряване и за няколко дни стигнах ниво, което ми беше предостатъчно, за да си заваря основата.

– Някой показа ли ти как да заваряваш или ти сам се обучи?

– Сам, сам. Под навеса каквото ще да става, дали ще се горя или не, накрая му схванах цаката. Набързо се научих.

– Твоите родители не се ли страхуваха от новото ти занимание?

– Майка ми постоянно ми казва да внимавам и да слагам шлем. Баща ми ме е оставил на мира да си правя своите неща. По-рисковото е, че със заваряването автоматично идва и работата с ъглошлайф. Той е опасна машинка, върти се с 11 000 оборота, ако сгрешиш, директно оставаш без пръст и там е малко по-екстремно обучаването. Но и там доста бързо схванах как да работя, без да чупя дискове.

– Как продължи работата ти по новата количка?

– Проблем е, че нямам гараж, където да заварявам и ползвам терасата. Първо обаче трябваше да взема метален профил. Отидох, взех си, ама нямаше кой да ми го докара до нас. Затова с един приятел хванахме 6-метровия метален профил от двете страни и 2 км го носихме из града. С него едва се пресича, една се завива, ужасно беше. Все пак успяхме. Вкъщи вече го нарязах по схемата, която предварително си бях начертал. Почнах да заварявам, а баща ми като видя, че го правя на терасата, ми се скара, но нямах къде другаде. Заварих основата.

– Имаше ли някакви трудности, докато правеше новата количка?

– За гуми трябваше да използвам големи гуми, защото нямам амортисьори. Започнах да търся гуми, но тези от картингите са прекалено скъпи. Едната е 80 лв. Затова почнах да обикалям из магазините и накрая намерих едни по-евтини гуми с диаметър 20 см.
Друга трудност беше моторът. Той трябваше да е достатъчно мощен, за да избута и мен, и теглото на количката, които са грубо около 80 кг. Успях да се сдобия с не много качествен китайски мотор. Исках малко по-качествен, ама отново става въпрос до средства. Затова използвах китайския.

– Какво те затрудни най-много?

– Оказа се, че да контролирам мощността на мотора е изключително трудно. Трябваше ми контролер, а нямаше място, откъдето мога да си купя. Затова реших да си проектирам сам. Цял месец само чертаех схеми и ги тествах. Така направих няколко контролера. Всеки следващ беше по-добър.
Следващата стъпка беше да се сдобия с батерия. Разхождах се по вторичните суровини да търся електрически тротинетки и колелета. Взех батериите на няколко. Тествах всеки елемент, защото те са различни. Сортирах ги, което ми отне време, но накрая се получи. И така направих батерия, с която минавах по 40 км на едно зареждане.

– Имаше ли нещо, което не си доизмислил в новия модел?

– Да. Тъй като исках да има клаксон, за да мога да сигнализирам, започнах да обикалям моргите и си купих клаксон на камион. Не съобразих обаче, че той ще е много силен. И така всеки път, като бях на велоалея и исках да сигнализирам, оглушавах наоколо и всички подскачаха. Затова реших че трябва да го сменя.

– Какво разстояние си изминал с тази количка?

– Наскоро сметнах, че съм изминал над 600 км за период от около месец – месец и половина. Много карах. Всеки ден на училище някой иска да направи кръгче. По едно време и големите ученици проявиха интерес. Искаха да видят колко е мощна и решихме да вържем една закъсала кола от учебните в нашето училище за моята количка. Дръпнах я без проблем. Завъртях малко гуми, ама все пак успях. Всички учители ме снимаха. Самият аз се учудих. След това вече всички ме знаят.

– Какви други проекти имаш?

– Паралелно с количката правя и други неща. А имам и нов проект за подобрена количка.