Варненски форум стана „наръчник на потребителя“ за демокрация
Регионален форум, който се провежда вече 10 поредни години във Варна, се превърна в „наръчник на потребителя“ за демокрация. Това заяви Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – организатор на „Конференция по демокрация 2024“. Десетото юбилейно издание на форума се проведе тази събота и неделя в морския град. Тазгодишното издание събра над 15 лектори по теми от архитектура и устройство на градската среда, през право и генно модифицирани организми до Антарктида в креативното образование и използването на социалните медии.
Като своеобразен „наръчник на потребителя“ за демокрация е и „Черната книга на правителственото разхищение“, която беше представена по време на събитието от журналиста Дияна Желязкова. Книгата е почти връстник на форума и се ражда заради липсата на граждански контрол върху прозрачността и отчетността на институциите по отношение на публичните разходи. За девета година „Черната книга“ обединява 15 истории за пропилян публичен ресурс, за корупция и безобразия във властта. Около половината от журналистическите разследвания са от именно от страната. „Корупцията извън столицата не е по-малка. Тя дори е много по-очевадна, много по-болезнена и по-застрашаваща. Безхаберието и корупцията може дори да убиват”, заяви Дияна Желязкова. Тя започва да пише за „Черната книга“ преди 5 години с материал за „Арена Шумен“, построена 2018 г. „Нищо освен фанфари не се чуваше тогава за правителството на Бойко Борисов. Изляха се 13 млн. лв. в проекта. На първия дъжд залата потече. Последва пълно мълчание, въпреки че имаме общинска телевизия, частни сайтове, национали медии. След като го написах, предизвикахме огромен скандал. Но случаят се покри. На следващата година пропадна дори парадното стълбище“, разказва Желязкова, провокирала интереса към темата от страна на германската държавна телевизия.
„Дълги години нищо не се случваше след моите публикации. В един момент човек се отчайва. Последната година работя по два проекта в две малки делиормански общини, които се управляват от различни политически сили. Хората са смачкани и трябва да мълчат, защото в местна власт е и хляба и ножа. И дори местните магазини се държат от местните управници. Целта е да влизаме в такива малки общини и да даваме кураж на хората“, смята Дияна Желязкова. Тя разказа и за двата случая от Варна на журналиста Спас Спасов, намерили място в тазгодишното издание. Публикациите засягат разследване на държавни имоти край Варна, които години наред обслужват безвъзмездно частни интереси. Другата тема е свързана с държавен терен, предназначен за улица в Камчия, който се превръща в частен имот.
След 2009 г. свободата на словото у нас започна да се ограничава, сочат наблюденията на журналистката. „Като разгърнах стари вестници от 2001 – 2003 г., виждам как сме писали – блестящо, свободно. Тогава бяхме доста по-напред и в класацията за свободата на словото. След това започнахме да се автоцензурираме. Защо? Три години ме разследваха по Наказателния кодекс заради информация, че жителите на едно село са събрали подписка за сваляне на кмета. Когато ходиш по съдилища, за да даваш обяснения, започваш да внимаваш какви думи използваш. Но има смисъл дори, боравейки много внимателно с думите. Когато гражданите видят, че има кой да им помогне, да ги побутне, се престрашават. Събира се критична маса и преобръща нещата. Има смисъл от това, което правим“, убедена е Дияна Желязкова.
„Парите управляват обществата през корпорациите, които купуват нашата демокрация. В тези предизвикателства неправителствените организации изостават“, смята Ивайло Иванов от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Неговата тема по време на форума беше свързана с променящото се лице на гражданския сектор у нас. По думите му, само през сдруженията и през членството в тях се получава обществена подкрепа за тезите, които изповядваме. Всичко, което прави гражданският сектор може да бъде легитимирано само чрез участието на гражданите. Това не е религия, а осъзнаване, коментира Иванов.
„Ако искаме да живеем в демокрация, трябва да говорим за нея. А ние не го правим – нито в училище, нито в медиите. Хващаме се за определени негативи на демокрацията и говорим за тях. Ако не се занимава с нея, тя ще изчезне без да разберем“, смята Илиян Илиев.
Благодарение на наличието на демокрация, българските граждански организации успяха да преобърнат за един ден позицията за новите ГМО на земеделския ни министър в Брюксел. За това разказа по време на конференцията Стела Николова от сдружение „Агролинк“. „Ако нямаше демокрация нямаше да го направим. И затова трябва да се говори за демокрацията не само веднъж в годината“, заявява Илиев.
За 10-те издания на форума най-уморително за организаторите е било да се преборят със заблудите на участниците, че това е място, където ще им бъдат решени проблемите или лошите ще бъдат вкарани в затвора. „Хубавото е, когато някой от публиката отправи конкретен проблем и се свърже с експерт, който да му помогне за разрешаването. Форумът свързва хората“, каза Илиев.
Десетте издания на конференцията показват, че от демокрация се интересуват по-възрастните, живели и в двете системи. Младите я приемат по-скоро за даденост. „Хората, които идват в залата, са преживели първите дни на демокрацията, когато свободата се изля в пълния си вариант. Оттам – нататък всяка година губим малки проценти от тази свобода. И понеже възрастните познават пълната свобода и разбират, когато им я отнемат, те идват на конференцията и говорят за демокрация“, обобщава Илиян Илиев. Според него младите, които растат в тази свобода, „се сваряват“ на принципа на жабата в топла вода – бавно, не разбирайки как губят постепенно различни свободи. Въпреки всички трудности и проблеми, които съпътстват процеса, е по-добре да се живее в демокрация, отколкото в не такава, заключава Илиев.
Десетото издание на „Конференция по демокрация 2024“ се организира от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и сдружение „За Земята“ по инициатива на арх. Калина Митева. Форумът се реализира с подкрепата на:
– Европейския съюз в рамките в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23.
– сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
Снимки: Иван Кънев
