Автор: Любомир Любомиров
Снимка: Интернет
Общината тегли рекорден заем, за да построи помещение за линеен ускорител, който министерството обещава да даде на онкоболницата. Проектът струва 7,9 милиона евро и трябва да е готов до средата на 2028-а. Всяка година над 2600 души в региона получават диагноза рак – и числата растат.
В понеделник, 19 януари, в залата на Общинския съвет се проведе публичното обсъждане на проекта за поемане на дългосрочен дълг за изграждане на бункер, стационар и технически помещения към онкоболницата „Д-р Марко Антонов Марков“. Заместник-кметът по здравеопазването Снежана Апостолова и директорите на здравеопазване и финанси представиха амбициозния проект на стойност 7,88 милиона евро.
Строителството вече е започнало – през декември 2025 г. беше открита площадката за първия етап: бункерът. Той е помещение с усилени стени, в което ще бъде монтиран новият линеен ускорител – апаратура за лъчетерапия, която струва 3 милиона евро. Добрата новина е, че тази апаратура ще бъде безвъзмездно предоставена от Министерството на здравеопазването, осигурена по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Лошата новина? За всичко друго – за бетона, арматурата, стационара и помещенията – общината трябва да тегли заем от 4,2 милиона евро. И това ще бъде решение на Общинския съвет.
Защо Варна строи, а министерството дава само машината?
Логиката на проекта е проста, но несправедлива. Държавата купува апарата, общината строи сградата. Без бункера обаче апаратът е безполезен – радиацията от линейния ускорител изисква стени с дебелина над метър и специална изолация. Без тази инфраструктура машината не може да работи.
Така че, когато министерството обявява, че „дарява“ ускорителя, то всъщност поставя условие: построете бункера си сами или апаратурата остава в склад. За Варна това означава заем на стойност 4,2 милиона евро, който общината ще обслужва в продължение на години.
Директорът на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов увери присъстващите, че общината може да си позволи дълга. Нарастващите приходи и повишените кредитни рейтинги (дългосрочен и краткосрочен) позволяват на Варна да тегли заем без риск за бюджета. Сред потенциалните кредитори са Фонд „ФЛАГ“, Регионалният фонд за градско развитие за Северна България и Банка ДСК.
От общинския бюджет ще бъдат осигурени 613 550 евро, а онкоболницата ще вложи собствени 64 423 евро за проектиране и надзор.
Какво ще получат пациентите?
Директорката на дирекция „Здравеопазване“ Анастасия Георгиева обясни медицинската стойност на проекта. Новият линеен ускорител е високотехнологичен апарат, който ще позволи:
- Радиохирургия – облъчване на малки обеми метастази с прецизност, сравнима с хирургична операция
- Адаптивно лъчелечение – за карцином на ректум, бял дроб, маточна шийка, глава и шия
- По-кратко време за процедури – по-малко натоварване за пациенти и персонал
- По-добро качество на живот и увеличена преживяемост
Сега онкоболницата разполага с един работещ линеен ускорител, който беше открит през 2015 година. С втория апарат ще се удвои капацитетът, ще се съкрати престоят на пациентите и ще се намали натрупването на опашки.
Цифрите, които налагат спешността
През 2025 година в област Варна са диагностицирани 2133 нови случая на онкологични заболявания, а в Добричка област – 521 случая. Това са над 2600 души само за година, които се нуждаят от лечение.
През 2024 година лъчелечение в онкоболницата са провели 563 пациенти. През 2025-а броят им нарасна на 623 души. Извършените процедури за 2024 г. са 7654, а за 2025 г. – 8294. Тенденцията е ясна: всяка година има повече болни.
България се нарежда на второ място в ЕС по заболеваемост от рак на маточната шийка с 22,7 случая на 100 000 жени (средното за ЕС е 11,7). Смъртността е 11,1 починали на 100 000 жени, спрямо 5,3 за Съюза. Общата смъртност от рак в страната нараства последното десетилетие, докато във всички останали държави в ЕС – намалява.
Стационар без легла и пациенти, пътуващи между два адреса
Вторият етап на проекта предвижда изграждането на двуетажен стационар с обща площ 1320 квадратни метра. Той ще включва 19 болнични стаи със собствен санитарен възел, дозиметрична лаборатория, кабинет по топография, рентген и лекарски кабинети.
Понастоящем болницата няма собствена леглова база за лъчетерапия. Пациентите, които се нуждаят от хоспитализация, се настаняват в сградата на МБАЛ „Света Анна“, която се намира на друг адрес. Това означава логистични проблеми, затруднения за болните и разкъсване на медицинския процес.
С новия стационар ще се преодолее изолираността на лъчетерапевтичното отделение и ще се интегрират двете бази на болницата „на едно място“. Срокът за завършване на целия проект е 16 юли 2028 година.
Енергиен клас А за болница, която няма пари за заплати
Проектът предвижда енергийно ефективна сграда клас А с модерни системи. Обща разгъната застроена площ: 2100 квадратни метра. Новопостроеният комплекс ще отговаря на всички изисквания за екологичност и устойчивост.
Иронията е, че докато общината строи високотехнологичен комплекс за милиони, персоналът в същата болница не може да получи достойни заплати.
България инвестира в апаратура, но не плаща хората, които я управляват. Въпросът, който виси във въздуха, е: какъв е смисълът от нов линеен ускорител, ако няма кой да го обслужва?
София дава машини, Варна влиза в дългове
Проектът за онкоболницата е благородна кауза, няма съмнение. Всяка инвестиция в здравеопазването е стъпка напред. Но моделът е погрешен: общината взима заем, за да построи инфраструктура за апаратура, която държавата „подарява“.
Въпросът не е дали Варна може да си позволи заема – може. Въпросът е защо общината трябва да влиза в дългове, за да осигури нещо, което е задължение на държавата? Отговорът е познат: защото така работи системата. Държавата прави жестове, общините плащат сметките. Докато пациентите чакат. И докато лекарите протестират.