Автор и снимки: Руслан Дражев
Навръх националния ни празник 3 март сградата на ЖП гара – Варна, навърши 100 години. Градът ни има голяма историческа важност за железопътния транспорт в България, бидейки крайна точка на първата жп линия, построена на територията на днешна България. През 1866 г. тя свързва Варна с Русе, но тогава гарата се е намирала на друга локация и над половин век по-късно е построена сградата на гарата, която използваме и до ден-днешен. Тази сграда е една от архитектурните емблеми на града и е дело на арх. Никола Костов. По негов проект е реализирана и гарата на Бургас, като между двете има незначителни архитектурни различия.
Около навършването на осмото си десетилетие варненската жп гара претърпява ремонт и основна естетизация, но към днешна дата не е трудно да се констатира, че сградата не е в задоволително състояние, предвид, че тя представлява един от порталите на града, където Варна посреща завръщащите се нейни жители, както и гости от други градове, дори чуждестранни туристи. Това е мястото, на което морската столица приветства ежедневно хиляди пристигащи и създава първото впечатление за града, в който са дошли.
Фасадни рани, неработещи и недостатъчни дигитални информационни табла на пероните, липса на навеси след 4-ти коловоз и импровизирана табела за тоалетните, представляваща ръкописен надпис с флумастер върху хартия, със сигурност не създават високи начални очаквания сред гостите на града, някои от които го посещават за пръв път. Всяка сутрин, в ранните часове пристигат нощните влакове от София. След по-малко от минута вървене на варненска земя, многобройни туристи биват посрещнати от пословичния стар вагон, гарирал на седми коловоз в трагично състояние, превърнат в трансформатор. Разочароваща гледка, която неминуемо буди недоумение защо и как е допуснато този обект да бъде оставен в такова плачевно състояние.
Безспорно е, че ако Варна има сериозен подход към славата си на туристическа дестинация, е належащо сградата на гарата да претърпи нужните козметични и функционални намеси, за да заблести отново с пълния си потенциал, подбуждайки възхищение и уважение сред пристигащите на нея. Но самата сграда, за съжаление, е едва един от няколко обекта, разположени във взаимно съседство, които спешно се нуждаят от вниманието на собствениците й и скорошно преустройство. След пристигане на гарата, човек следва да излезе през един от двата изхода. Единият води на изток към площад „П. Р. Славейков“, а другият – в посока север към спирките на градския транспорт по бул. „Девня“ и бул. „Приморски“, паркинга за посрещачи и таксита и пешеходната улица, отвеждаща към централния площад.
Трансформираната през 2019 г. в пешеходна улица „Цар Симеон I“ е достижима по най-пряк път през подлез, преминаващ под бул. „Приморски“. Прави впечатление, че половината от ширината на подлеза е заета от търговски обект, а малката му височина би създала дискомфорт на някои минувачи. Над единия вход/изход на подлеза (насочен към централния вход на гарата) е поставено голямо и тежко обозначение за подлез, което при по-внимателно вглеждане създава опасения, че не е надеждно закрепено и създава предпоставки за инциденти.
Тук е нужно да отбележим и, че местоположението на гарата по периметъра на централната градска част на Варна и фактът, че до отсрещната страна на бул. „Приморски“ достига пешеходна улица и е разположена спирка, която се ползва активно от ползвателите на гарата, поражда въпроса защо при скорошното обновяване на бул. „Приморски“ в участъка пред жп гарата не беше реализирано и пешеходно преминаване на нивото на пътя. Наличието на всякакъв вид транспортни центрове предполага концентрация на хора с багаж, съответно всякакво преодоляване на височина посредством стълби (напр. в двата края на подлез) представлява съществено затруднение за ползвателите на въпросните транспортните услуги, в този случай на жп гарата. Масовата европейска практика в градоустройството е в централните градски части да се придава приоритет на пешеходния трафик пред автомобилния, като се избягват усложнения за пешеходците, напр. раздалечени на големи разстояние пешеходни пътеки, дълги пресичания на булеварди без обособяване на междинен остров и най-вече елиминиране на средствата за пресичане на две нива (подземно или надземно), особено в контекста за непосредствената близост на централната гара на града.
Разположен източно от сградата на гарата пък е площад „П. Р. Славейков“, в съседство на паркинг, редовно използван от хора, посрещащи и изпращащи пътници. Към тези обекти е насочен и вторият вход/изход на сградата. През него се разкрива, за съжаление, не по-приятна гледка – един площад, който във времето е загубил своя характер сред появилите се на него постройки, стари полуизгнили пейки, занемарена настилка, неработещ фонтан и неподдържана растителност. Наличието на няколко постройки, помещаващи обекти за обществено хранене, както и двуетажна сграда с офиси създава по-скоро усещане за малък пазар отколкото за площад, а нивото на поддръжка на пространството и наличната градска мебел го прави непривлекателно за хората. Същевременно, потенциалът на това място е много голям като гаров площад, който да посреща гостите на града с артистична инсталация, правеща препратка към историческата значимост на Варна за жп транспорта в България и приветливи пространства с многобройни възможности за сядане и излежаване под сянката на десетилетните дървета, където след дълъг път, пристигналите в морската столица могат да се срещат със своите посрещачи, да изчакват такси, градски транспорт или друг превоз, да научат за архитектурното наследство на Варна от атрактивно поднесени информационни материали и най-вече да се озоват в един достоен вход на града, предизвикващ уважение и положителни първи впечатления.
Гаровият площад е едно от немалкото пространства в града ни, които биха спечелили от декорация, активиране или обогатяване с нови функции или премахване на неподходящи настоящи такива и дори преустройство и приложение на нови ландшафтни решения след изготвяне на проекти от професионалисти в паркоустройството и градския ландшафт.
За кои други места, нуждаещи се от нов живот се сещате?
