Октомври е, преди местни избори.
Почти сме го преполовили, а вече всички приятели по край мен полудяха. Всички ще стават я кмет, я общински съветници. И всички са убедени, че са на балотаж и твърдо в Общинския съвет. И никой не е в състояние да ги откаже от това, дори да им вкара малко приземяващ еликсир за изтрезняване. Защото кметският стол е толкова близко, а и облагите от съветническото място толкова много. И вече всички живеят в тази толкова красива роля, облечена във власт. И как всички останали от сега им изглеждаме толкова малки, а и толкова неосведомени. А те са някак си, над тези малки, злободневни неща. Те мислят за управление, бюджет, стратегии… И от сега вече по-иначе стъпят и по-иначе се изкашлюват. И се носят няколко сантиметра над земята, почти не я докосват. Летят…
Но дали този полет е твърде нависоко и дали са проверили коланите си, защото приземяване ще има и то твърде скоро. За някои може дори да е и пагубно – от доста високо и да се усети като твърдо падане с удар и травми.
Защото на 30 октомври вече ще е твърде ясно накъде духат ветровете и за кого ще е столът.
А до тогава моля Ви, хора сме, гледайте съвсем да не се изгубите в собствената си глупост.
Защото столовете са малко, а желаещите са твърде много.
Така че и загубили в изборите ще има.
Просто защото това е голата истина, неподправена и болезнена.
И пак ще трябва да си общуваме и да се познаваме, и да си помагаме, за да ни има.