Паркингите – болката на варненци, за която се търси лек

Община Варна ще проучва възможности за изграждане на подземен паркинг до Катедралата в търсене на решения за трафика в центъра на Морската столица. Новината обаче подбуди съмнения, опасения и закачливи коментари, въпреки че варненци от край време чакат с нетърпение в града да се работи по осигуряването на по-добри условия за паркиране на автомобили. Причините са няколко.

Едната е международно доказалият се противоположен ефект при изграждането на големи паркинги в централни градски части – те водят до активен и интензивен поток от автомобили, влизащи и излизащи от паркингите, което води до претоварване на най-близките кръстовища до входно-изходните точки.
Друго нещо, което е редно да се вземе под внимание, е горчивият опит на Бургас преди повече от десетилетие, където построяването на такъв подземен паркинг непосредствено до катедралния храм на града нанесе видими поражения по сградата и наложи църквата „Св. св. Кирил и Методий“ да затвори врати, докато не бъде укрепена и обезопасена между 2011 и 2016 г. Също, варненци смятат, че при изкопни дейности край Катедралата неизбежно биха се разкрили археологически находки, какъвто е обикновено естественият ход на нещата при строителство в историческото ядро на Варна.

Общината също е поела ангажимента да разгледа и други възможни локации, където могат да бъдат изградени многоетажни паркинги. Това е добре дошла новина за варненци, защото отключва възможността за създаването на първите в града буферни паркинги – практика, доказана по света като съществено по-полезна за градовете и трафика в тях. Но каква е същината на буферните паркинги, как работят те и с какво помагат за облекчаване на трафика?

Тяхното естество е да имат голям капацитет, обикновено оформени на няколко етажа, да са разположени извън централните части на града, по възможност близо до входовете на града, и да предлагат основната си функция – интермодалност. Това означава да има в непосредствена близост спирки на обществения транспорт, обслужвани от много линии, осъществяващи връзки с центъра и други части на града, както и гараж за велосипеди под наем, които гражданите могат да ползват след като паркират автомобилите си. Както сме апелирали в предходна публикация, във Варна е нужно или да се разшири териториалният обхват на съществуващата услуга за ползване на електрически велосипеди под наем или да се открие нова, чийто обхват да е по-широк и да покрива и периферни квартали.

Какво прави буферните паркинги по-подходящи от обикновените паркинги в централните градски части? Паркингите в централните градски части са дестинация за голям брой автомобили и по тази причина привличат огромно количество трафик, който задръства улиците (които традиционно в европейските градове са тесни, с минимален капацитет) и булевардите в непосредствена близост. Това претоварва кръстовищата със светофари, което лесно довежда до верижна реакция до следващите кръстовища в пиковите часове. Поради тази причина паркинг в сърцето на града никога не е добра идея и европейските градове активно работят в обратната посока – елиминират стари паркинги или ги правят непривлекателно скъпи, както и избягват изграждането на такива в съвремието, след като в продължение на десетилетия са извлекли полезни изводи от недостатъците, установени с опита. В комбинация с масово преобразуване на улиците в пешеходни зони, превръщайки ги в безопасни и приветливи места, където да кипи културен и развлекателен живот в сърцето на града; инвестиции в алтернативните форми на транспорт и стратегическото им оптимизиране за нуждите на обществото; и изграждане на пътна инфраструктура за транзитни обходи, успешните градове на континента безпроблемно заобикалят кризата с трафика именно в зоните с най-голяма активност.

Буферните паркинги представляват крайна точка за голям брой леки автомобили преди те да са натоварили трафика, навлизайки в ядрото на града. От тях човек може да смени формата на транспорт в рамките на града и после да се върне към личния си автомобил и да се насочи към мястото, от където е дошъл – изключително удобен вариант за гости на града и живеещи в предградия или села/градове в региона, които посещават града по работа или ангажимент за част от деня. Всички те, без налична система от буферни паркинги, добавят към трафик от леки автомобили за придвижвания, които в рамките на града не е задължително да трябва да се случват по такъв начин, който е неефективен пространствено и допринася към замърсяването на въздуха повече отколкото би допринесло, например, придвижването с обществен транспорт (като индивидуален дял), чиито превозни средства са в движение независимо дали въпросният човек би ги използвал или не. Друга особеност е, че е желателно въпросните паркинги да са общинска собственост, защото частна такава би елиминирала възможността за безплатното им ползване, което би ги направило по-предпочитани.

В този ред на мисли, идеалното разположение на буферните паркинги е покрай входовете на един град, покрай основните пътни артерии, преди те да се разклонят и да разпръснат трафика по различни булеварди. По този начин се оптимизира потенциалът им да бъдат използвани от възможно най-голяма част от автомобилите, навлизащи в града. Пример от България можем да дадем с паркинга при метростанция “Интер Експо Център – Цариградско шосе” в София, който индивидуално изпълнява предназначението си – предоставя възможност пристигащите в града да паркират автомобилите си и да се прекачат на столичното метро.

Във Варна, където градската среда е пословично презастроена, уви, има останали много малко аналогични локации – имоти с голяма площ, покрай основните артерии, навлизащи в града. Допълнително, част от имотите, които биха били подходящи да приемат подобна важна функция са частна собственост т.е. това би изисквало също Общината да ги откупи от съответните собственици. Удачни терени за буферни паркинги са например:

• ПИ 10135.1506.993 – Държавна собственост – бул. „Христо Ботев“

Вход на града откъм Бургас и южна България, след Аспарухов мост. Спирка: 8-ми декември, обслужвана от линии 12, 17, 17А, 60, 55, 46, 36, 37 и 88. Единственото предложение, което попада в централните градски части поради спецификите на разположението на центъра на Варна спрямо АМ “Черно море” и Аспарухов мост. В рамките на 300 метра от локацията се намират и спирките „Полиграфия“и „Благой Касабов“. От тази локация на практика човек има достъп до почти всички линии на градския транспорт.

• ПИ 10135.3514.594 – Частна собственост – бул. „Владислав Варненчик“

Вход на града откъм София, северна България и Румъния, след АМ “Хемус”. Спирка: „ВАМО“, обслужвана от линии 1, 41, 22, 18, 18А, 40, 409. За паркинг на това място би била нужна само част от имота, което би изисквало процедури по разделяне и отчуждаване.

• ПИ 10135.2563.2051 – Частна собственост – бул. „Княз Борис I“

Вход на града откъм курортните комплекси, разположени по северното българско Черноморие и румънска Добруджа.
Спирки: „Пикадили парк“ и обръщач „Почивка“ (третият най-голям в града), обслужвани от линии 31А, 9, 109, 409, 209, 118, 118А, 17А, 39, 14, 148.  За паркинг на това място би било нужно придобиване от частния собственик.

• ПИ 10135.2555.2690 – Държавна собственост – бул. „Осми Приморски полк“

Вход на града откъм Виница и селищните образувания, предградия и крайградски села, разположени на север и североизток от Варна. Спирка: Бриз (обръщач), обслужвана от линии 12 и 209. Паркинг на това място допълнително би изострило нуждата от нова спирка по бул. Осми Приморски полк, в близост до кръстовището с ул. Студентска, подходяща и за живущите в най-източната част на ж.к. Левски, както и за ТУ-Варна и Гимназията по компютърни науки.