Автор: Савина Валериева
Снимка: Пламен Гутинов
Днес отбелязваме 126 годишнина от смъртта на Капитан Петко войвода – български хайдушки войвода и революционер. Борецът за свобода е посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България.
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар. Именно в родното си село, при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви.
Любопитен факт е, че майка му – Груда, от село Тахтаджик, била от известния род на Калояновци, а баща му – Кирко Каракирков. Капитан Петко имал 8 братя и сестри. Той бил много висок, пъргав и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора́.
Петко става хайдутин през 1861 г., след като става свидетел на убийството на по-големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Името му се носело от уста на уста. Смелостта, която показвала неговата чета, накарала турците да обявят награда за залавянето му.
Петко войвода организира военен отряд през 1869 г. Именно с него започва да действа в Родопите, където се бори за освобождаване на планината. Отрядът се превръща в страшилище за османските власти, а местните българи намират в него опора и защита
Той става съосновател на тракийската организация „Странджа“, цел на която е борба за защита на българското население, останало в пределите на Турция.
Легендарният Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година във Варна, където е погребан.
Към днешна дата любопитен факт е именуването на връх на негово име. Той се намира на остров Ливингстън, Антарктида.
Издигнати са му и много паметници както в България, така и в Италия, и Украйна.!
Поклон!
