Автор: Ина Илиева
Снимки: Наталия Николова
В свят, в който темата за околната среда все по-често присъства в ежедневието ни, въпросът как говорим за нея с децата става особено важен. Дали чрез суха теория или чрез преживяване, което оставя следа? Срещаме ви с Наталия Николова (Наталинко) – педагог по изобразително изкуство и създател на „Работилничка Наталинко“. Тя успява да превърне отпадъчните материали в средство за творчество, учене и изграждане на осъзнато отношение към природата. В този разговор Наталинко разказва как чрез изкуство и личен опит децата не просто научават, а започват да разбират и прилагат наученото в живота си.
– Каква е основната цел на проектите с деца?
– Основната ни цел е да създадем у децата усещане за връзка с природата и отговорност към нея, а не просто да им предадем знания. Вярваме, че когато едно дете преживее нещо със собствените си ръце, то го разбира много по-дълбоко. Затова нашите проекти са насочени към това децата да участват активно, да създават, да задават въпроси и да откриват смисъл в малките действия, които правят всеки ден. Тази година имаме възможността да проведем 30 еко работилници безвъзмездно в рамките на проект „Чрез изкуство към знания и нови умения“ по програма „Любителско изкуство“ към Национален Фонд Култура. Към работилниците имаме и съпровождащи събития с цел намаляване на отпадъците , а именно : Размени на вещи26, като предстои и почистване на замърсен район на 6 юни 2026 (събота), но за него можете да откриете повече информация в социалните мрежи на академията, когато наближи.
– Какъв проблем се опитвате да решите чрез тях?
Един от основните проблеми е, че екологичните теми често остават абстрактни и далечни за децата. Те чуват за замърсяване, климат и отпадъци, но трудно ги свързват със собствения си живот. Ние се опитваме да преодолеем именно това – да направим темата лична, разбираема и осезаема. Когато детето види как от „ненужно“ може да се създаде нещо ново, или когато участва в малък процес на грижа, то започва да разбира стойността на действията си.
– Как изглежда един типичен ден/занимание с децата?
Всяко занимание започва с кратък разговор или въпрос, който да провокира мислене – нещо близко до ежедневието на децата. След това преминаваме към практическа част, в която те работят с ръце, създават, експериментират и взимат решения. Важно за нас е да има свобода – няма „правилно“ и „грешно“, а процес на търсене. В края отделяме време за споделяне, защото именно тогава децата осъзнават какво са направили и защо има значение.
– Какви умения искате да развият те в края на проекта?
По-важно от конкретните знания са уменията, които остават във времето. Стремим се децата да развият умение да мислят и да задават въпроси, способност да правят връзка между действията си и резултата, креативност и работа с наличните ресурси и чувство за отговорност, дори в малките неща. Това са умения, които надхвърлят темата за екологията и са важни за развитието им като личности.
– Според вас, какво най-много липсва в екологичното образование на децата днес?
Липсва преживяването. В много случаи темата се поднася като теория – чрез факти и правила, които децата трябва да запомнят. Но без личен опит тази информация остава повърхностна. Децата имат нужда да видят, да пипнат, да участват. Когато нещо бъде преживяно, то остава и се превръща в навик, а не просто в знание.
– Как да накараме децата да се грижат за природата не от задължение, а от вътрешна мотивация?
Може би най-важното е да не се опитваме да ги „караме“. Вътрешната мотивация не идва от задължение, а от усещане за смисъл и принадлежност. Когато детето участва, когато вижда резултата от действията си и когато има свободата да избира, то започва да се грижи естествено. Най-силният инструмент тук е примерът – това, което правим ние като възрастни, се превръща в модел за тях.
За истинската промяна не са нужни големи думи и сложни определения, а по-скоро малки и осъзнати действия. Когато децата имат възможност да създават и да бъдат част от процеса, те изграждат не просто знания, но и отношение към природата, към света и към собствената си роля в него.
