Какво е да си начален учител?
Началният учител трябва да има безгранично търпение! Да си даскал е чест и отговорност!
Разговор с Виолина Марчева, начален учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Варна
Г-жо Марчева, излязоха резултатите от външното оценяване на учениците след IV клас. Варненските ученици показаха доста добро ниво. Вашите възпитаници пък показаха още по-високи резултати. Каква е рецептата според Вас?
-Високи образователни резултати се постигат с постоянство, труд и, разбира се, с много любов към малките ученици. Основата се полага още в първи клас. Децата идват при нас с различно ниво на предучилищна подготовка. Ние, началните учители, трябва да развием в тях първо желание за учене и едва тогава да трупаме знания и умения. Има деца, които развиват способностите си на по-късен етап.
Едно от най-ценните качества на началния учител, според мен, е постоянството и безграничното търпение. Той трябва да може да изслушва децата. Всяко дете, което вижда в лицето на учителя си разбиране и симпатия, започва да харесва ученето и повишава резултатите си. Децата обичат да им показваш, че са важни за теб. Трябва да откриеш най-силното им качество и да ги накараш да повярват, че могат. Когато децата разберат, че в лицето на учителя си имат приятел, се променят коренно.
Кога трябва да се научат да четат децата?
Трябва ли децата да бъдат научени да четат още в предучилищната група?
– Нямам еднозначен отговор. Детето може да не е научено да чете, но е хубаво да знае всички букви и да може да срича. Това е заложено в програмите на 6-годишните. Това помага, но съм имала деца, които като дойдат, не могат да четат, но точно за 2 месеца се изравняват с останалите.
Няма ли куриоз децата да започнат да се учат да четат в предучилищната, а в четвърти клас да не са добре с функционалната грамотност?
– Напоследък много се говори за нея и това е по-скоро умението да разбереш това, което четеш. Защото иначе чисто технически всички четат. Смея да твърдя, че в нашето училище децата имат високо ниво на функционална грамотност и това се доказва от високите резултати, които показват.
Има ли го чувството за общност при съвременните ученици?
Не се ли получава парадокс в централните училища – практически в тях учат деца от целия град. В края на деня всеки се прибира у тях. Навремето децата от целия ни клас непрекъснато играехме в училищния двор, дори и през почивните дни. Не се ли губи по този начин чувството за общност при съвременните ученици – учат, но не играят заедно?
– При нас повечето деца са на целодневно обучение и са цял ден в училище. През следобедните занимания имат време за игра. Освен при самоподготовката тогава децата изграждат много добри връзки помежду си. Но със съжаление трябва да каже, че след това децата започват да общуват през телефоните си. Играят електронни игри. Това е бичът на съвременните деца. Някои от тях са видимо изнервени от тези игри. Опитвам се да им обясня, че стават зависими по този начин.
Дори по време на пандемията нямаше нищо положително в общуването на децата през компютрите. Определено дадоха малко назад в обучението си, трудно се концентрираха. Станаха по-небрежни и когато се върнаха от това обучение, тази небрежност в тях си остана. Просто през това време нямаше кой да ги контролира – нито учителят, нито родителите, които ходят на работа.
Каква е разликата между даскал и учител?
Според Вас, каква е разликата между даскал и учител?
– Честно казано, на мен ми се иска да съм по-скоро даскал. Защото в тази дума се влага много повече от това да излезеш пред децата и да им обясниш, например, как за умножат 2 числа. Даскал е това, което се опитвам аз да бъда – да съм не само учител, но и техен приятел. И в работата си се стремя да правя точно това. С моите ученици обсъждаме практически всичко. Няма теми табу. Това е даскалството според мен.
Тогава защо думата даскал се натовари с отрицателен смисъл. Защо някои учители се обиждат, когато им кажат даскал?
– Ами това са тези учители, които са се взели много насериозно. Те се срамуват. Движат се строго академично в работата си, затова го няма това точно даскалското усещане.
Как да привлечем вниманието на ученика в час?
Как успявате да привлечете вниманието на децата и да ги накарате да работят в час?
– Учениците в начален етап са изключително любопитни по природа. Те, обаче, растат и се променят много бързо. Ако в първи клас можеш да ги заинтригуваш с интересно клипче, гатанка или игрови метод, то в четвърти това вече почти не работи. Повечето от децата обичат игрите. В началото на всеки час, в първи и втори клас, се използват много игрови подходи. Една кратка игра, свързана, разбира се, с конкретната тема на урока, вдига настроението на учениците и привлича вниманието им. Игрите с физически движения също действат много добре на концентрацията на малките ученици. Началото на часа винаги трябва да е забавно и интересно за децата. В трети и четвърти клас игрите също са предпочитани от учениците, но тук вече задължително трябва да има състезателен елемент. Стават по-активни, когато има съревнование между тях. Обичат също чака да работят по групи. Когато им предложа такава работа, винаги настъпва едно оживление сред тях.
Как се създава пълноценна работна среда в клас?
Как се формира работеща среда в клас?
-Като най-важно за пълноценната работа в клас, смятам уважението и доверието между учителя и учениците му. Ако си успял да убедиш учениците си, че си там, за да им помогнеш да растат знаещи и можещи, ако си им показал, че цениш личните качества на всеки един от тях, вече си ги спечелил и можеш да си сигурен, че ще дадат най-доброто, на което са способни и ще работят по най-добрия начин. Много е важно учениците да бъдат стимулирани чрез различни поощрителни награди. В началото на всяка учебна година измислям най-различни начини, по които да ги поощрявам. Изготвям табла, на които отбелязваме различни техни постижения – за прочетени книги, за добра дисциплина, за добри дела, ученик на седмицата и други. В края на учебната година всеки получава грамота, според областта, в която се е проявил най-силно. За повечето деца споделянето на успехите с другите ученици действа много мотивиращо. Работата в екип също е много интересна за децата. Възлагам им задачи, които изискват разпределяне на отговорности. Всеки ученик намира своята роля в екипа и накрая всички са удовлетворени от резултата. Имали сме и доста неуспешни дейности, но пък всеки неуспех е придобит опит.
Как учителят избира учебниците, по които да преподава?
Как избирате учебниците, по които преподавате?
– Всеки учител има различна визия за идеалния учебник. Не знам дали има учител, който да харесва всичко в един учебник, но то не е и нужно. Учебникът трябва да дава теоретичната основа, на която да стъпиш. Много често не откривам в учебника всичко, което ми е нужно, за да постигна заложените цели в конкретен урок. В такива случаи прибягвам до разработени от мен работни листове и материали, за да постигна желаното.
Колко е важна ролята на родителите в образователния процес?
Какво е мястото на родителя в образователния процес?
– Едно от първите неща. които казвам на родителите, когато се запознаваме в първи клас е, че няма да успея да свърша добре своята работа, ако в тяхно лице нямам съмишленици. Ролята на родителя е изключително важна. Родителят и учителят трябва да могат да работят в екип. Повечето ученици имат нужда от двустранен контрол и единодействие между учителските изисквания и родителския контрол при изпълнението им. В началното училище се поставят основите на уменията за самостоятелно учене и без участието на родителя те няма да бъдат здраво поставени. Много са малко децата, които имат вродена мотивация за успех и успяват да се справят сами без родителски контрол.
Повечето деца в нашето училище растат в семейства с много амбициозни и високо мотивирани родители. Това също оказва положително влияние върху работата ни и е важен фактор в успехите на възпитаниците ни.
Често моля родителите да ми посочват грешките, които евентуално допускам в работата ми с децата. Но в никакъв случай не фамилиарнича с тях. През годините е имало случаи, когато родители са се опитвали да ми говорят на „Ти“, и ми беше странно, но не го допускам.
Има ли повтарящи класа ученици?
Има ли изоставащи ученици и трябва ли някои от тях да повтарят класове?
– Досега не съм имала ученици, които са изоставащи. С достатъчно допълнителна индивидуална работа сме успявали да преодолеем затрудненията им.
Как се поощрява свободомислието на учениците?
– Свободомислието трябва да се развива в няколко посоки. В тази крехка възраст е много важно да се внуши на детето, че в наши дни знанието няма граници. Опитвам се да ги науча, че да грешиш не е страшно, че всяка грешка е безценен опит. Давам възможност на моите ученици да изразяват себе си по различни начини. Много често поставям задачи, изискващи различни умения – артистични, ораторски, творчески. Стимулирам ги да вземат самостоятелно решения на поставени задачи, като само леко ги насочвам, без да им давам готови решения на проблема. Заедно обсъждаме всичко, което ги вълнува, в напълно непринудени разговори и се опитвам да бъда техен приятел, а не само учител.
Творци ли създаваме в училище или добри изпълнители?
– Смело мога да заявя, че в нашето училище създаваме творци.