Автор: Руслан Дражев
Снимка: Пресцентър на Община Варна
Месец март стартира с положителна новина от Община Варна за велосипедистите в града – поставени са делинеатори по кратък участък от велоалеята по бул. “Васил Левски” край стадион “Спартак”, където шофьори бяха превърнали в масова практика да паркират в нарушение върху велоалеята. И макар и в този случай разделителите да обхващат едва около 50 метра между джоба на автобусна спирка и пешеходната пътека, решението показва, че Община Варна има желание да бори проблема с нарушаването на условията за използване на велоалеята по предназначението ѝ. Важно е за устойчивото развитие на един град да се наблюдава състоянието на условията за алтернативен транспорт в града и да се прилагат подобни дребни намеси – крачки в посока гарантиране на безопасни условия за придвижване без автомобили.
Поставянето на тези ограничители е стъпка в правилната посока, но има какво още да се желае – в подобни ситуации е по-подходящо отделяне на велоалея от платно за автомобилно движение и/или паркиране посредством бордюр. Такова решение би било значително по-надеждно от пластмасовите разделители, които имат единствено функцията по-ясно да маркират физически границата на велоалеята, но бетонен бордюр би постигнал и намаляване на риска от произшествие.
По света, с актуалното навлизане в последните десетилетия на градоустройствени тенденции, ориентирани към обособяване и изграждане на веломрежи в градовете и осигуряването на все по-благоприятни условия за придвижване с велосипед, набира популярност изказването “Ако по една велоалея един родител не би бил спокоен да пусне детето си да кара колело, тя не е достатъчно обезопасена” – основателно твърдение, което е показателно, че най-голямата, а и почти единствена нужда на ползвателите на тази форма на транспорт в градска среда, е безопасността.
Велосипедистите нямат естествената защита при катастрофа, която имат шофьорите, и са напълно уязвими. Затова в много градове по света, в това число и във Варна, е характерно явлението велоалеите да се използват значително под своя капацитет, като това не значи, че няма нужда от велоалеи, а всъщност обратното – от повече, свързащи повече части на града, и най-важното – осигуряващи повече сигурност.
Велосипедистите и възходът на тази форма на транспорт зависят от достъпността и условията за безопасно използване, с които се характеризира инфраструктурата. Хоризонталната маркировка няма как да представлява гаранция за безопасност, особено когато видимо не може да ограничи дори паркирането на автомобили върху площ, отредена специфично за велосипеди.
И нека не си представим, че (почти) не съществуваха пътища за автомобили – нямаше да има и автомобили и шофьори, защото нямаше да имат къде да шофират, дори да съществува голяма нужда и желание за придвижване между две места. В региони, където липсва жп инфраструктура, няма как да съществува и транспорт с влакове. Град без пристанище няма как да посреща кораби, въпреки наличието на бряг. Често изглежда, че гражданите остават с грешното впечатление, че няма смисъл да се развива веломрежата на Варна, защото не изглежда да има достатъчен брой велосипедисти, но не бива да забравяме, че универсалното условие за всеки вид транспорт е, че инфраструктурата винаги трябва да е първа, а едва след това я оползотворява търсенето, според качеството и условията, които тя предлага.
Скъпи варненци, намирате ли велоалеите в града за задоволителни? Използвате ли ги и чувствате ли се добре защитени от автомобилния трафик?