Автор: Добри Атанасов
Снимка: Община Варна
От 6 години пред очите му е тъмно, но духът му и неговата воля озаряват житейския му път, за да превърнат мечтите му във възможности. Отключват го за спорта и учението, които го зареждат, амбицират и тласкат да продължи гордо напред.
Той е Иван Тодоров. На 22 години от Провадия и живее в с. Блъсково. Той е носителят на приза Спортен дух в церемонията Спортист на Варна 2024.
„От малък съм с вроден проблем със зрението. Имах високо очно налягане. Зрението ми се замъгляваше и отслабваше. Въпреки това, през годините ми го поддържаха специалисти във Варна. Виждах по принцип само с лявото си око, като на дясното загубих зрение още като дете. Можех да карам кола, колело, учех си. По време на Ковида през 2020 г. зрението ми се влоши отново и пак се повиши очното налягане. Наложи се да ходим до София да ми го понижат, да ми поставят клапа, с която да регулират това налягане вътре в окото. Казаха ми, че реално няма да има риск за зрението ми, но операцията не мина както трябва. След нея, когато отворих очи, всичко беше пълна тъмнина. Бях загубил зрението и на другото си око. Нищо повече не може да се направи, тъй като след операцията самият нерв е бил увреден и вече атрофирал”. Така започва историята на Иван Тодоров, който 6 години по-късно печели приза „Спортен дух“ в церемонията „Спортист на Варна за 2024 г.“
„С канадска борба започнах да се занимавам преди година и половина. Мой треньор е Ваньо Биячев в СКИ „Арм Стронг”. Занимавам се също с лека атлетика и колоездене”, разказва за Граждани на Квартала – Varnafix Иван.
Представя се много силно на европейското първенство в Братислава (Словакия), където печели 2 златни медала на дясна и лява ръка, както и на световното в Кишинев (Молдова) с 2 сребърни медала. Сред отличията му през годината са 2 сребърни медала от държавно първенство и 2 бронзови от националния турнир „Воля за победа”. Тренира в залата на Културен дом на слепите във Варна под ръководството на Ваньо Биячев.
Успоредно със спорта Иван Тодоров учи психология и вече е трети курс в Свободния университет. „Първо искам да завърша успешно бакалавърска степен. След това искам да взема магистърска. Още не съм решил какво точно да специализирам в областта на психологията. Вероятно ще се насоча към професията психотерапевт”, сподели още Иван.
„Аз и семейството ми сме вярващи. Вярвам, че Бог стои зад моите успехи и ме прави добър човек… Да, имам си приятелка. Вече от година и половина имаме връзка от разстояние с едно момиче. Тя е от Ловеч. Аз пътувам, за да съм до нея, тя също идва до моя край. Тя ме научи как да пътувам самостоятелно с автобус. Признателен съм й много, че е до мен и ме подкрепя. Мотивира ме да продължавам напред”, разказва още 22-годишният Иван.
Запитан откъде намира целия този позитивизъм, той просто отвърна: „Когато преминеш през най-лошото и го преодолееш, след това за теб всеки един нов проблем не те товари, а го приемаш като нещо маловажно”.
Посланието на Иван към хората като него със специални нужди: „Не се отказвайте! Във всеки от нас се крие много потенциал. Просто трябва да го отключим. Трябва да покажем, че ние сме с по – силния дух и да докажем кои сме!”
