Карен Бейлерян за това какво е да си скаут
Г-н Бейлерян, от колко време сте в арменската скаутска организация?
– Минаха 31 години, откакто влязох в нея. През 1992 г. във Варна беше възобновено скаутското движение. То беше прекъснато за доста дълго време заради политическата обстановка в България. Преди 1944 г. е имало скаутско движение, като специално арменското скаутско движение е създадено през 1918 г. Целта на неговото създаване е била да обедини многото деца-сирачета, останали след геноцида през 1915 г.
Всъщност геноцидът продължава от 1898 до 1922 г., така че тези сирачета е трябвало да бъдат обединени по някакъв начин. А най-добрият начин за това е бил да се включат именно в скаутското движение. Защото при скаутите човекът се възпитава да бъде независим, да може сам да се справя, да не се оплаква от всякакви трудности и да е подготвен. Девизът на скаутите е „Бъди подготвен!“. Отговорът е „Винаги подготвен!“. Впоследствие този девиз е взаимстван и от други организации.
Във Варна скаутското движение също датира от доста отдавна. То се е развивало на местно ниво, но това огромно прекъсване, което му наложила комунистическата власт, е прекъснало пряката му приемственост. След промените през 1989 г. имаше останал само един скаут. Реално той си спомняше своите скаутски години, но тогава е бил малолетен и неговите спомени също бяха много бледи. Това беше Охан Оханесян. Всъщност той поддържаше идеята да се възобнови скаутското движение.
Защо е избрал да е скаут?
Когато научих за тази идея, реших, че мястото ми е там и трябва да стана скаут. Започнах още тогава. Събрахме деца, които чиито родители идваха в арменската църква. Имаше и танцов състав, деца, които учат арменски език в нашето училище. Така постепенно се събраха около 30 деца.
Скаути се събираха и в други български градове. Спомням си лагера, който беше през 1998 г. Там присъстваха 200 деца от цялата страна. Само варненската група беше 60 души, което е много за рамките на България. Дори си спомням, че когато се прибирах от един от лагерите, пред блока ми ме видя мой съвипускник от Морското училище – Данчо Дянков.
Той ме попита каква униформа съм облякъл, къде съм ходил. Тогава му обясних какво представляват скаутите. Сега той е ръководител на един от големите клонове на скаутите във Варна. С тяхната организация правим също съвместни събирания, различни скаутски състезания.
Има ли скаути в Армения и варненските поддържат ли отношения с тях?
А в Армения има ли скаути в момента и поддържате ли връзки с тях?
– Да, има. Дори наскоро имаха джамборе – така се нарича скаутското събиране. Там отидоха петима от нашите по-големи скаути. Но тесни връзки с тях няма как да поддържаме, тъй като разстоянията помежду ни са големи. Едно ходене дотам изисква много средства, които трудно се набавят особено в днешно време. Тяхното идване дотук също идва скъпо, защото трябва да се поемат различни разноски. Всъщност нашата скаутска централа е в Бейрут. Там в момента има повече от 6000 скаути, защото и в Бейрут има компактно арменско население, което също е избягало от геноцида. Оттам са ни пращали много лектори и обучители. Аз също започнах с такова обучение. Това, че съм завършил Морското училище, също ми помогна в правенето на възли, в разчитането на звездни карти и т.н.
Какви дейности извършвате в момента във Варна?
– Тъй като девизът на скаутите, освен да бъдеш подготвен, е и да помагаш, арменските скаути се включват във всички мероприятия, които се организират във Варна. Когато отбелязваме 24 април – Деня на геноцида, се организира шествие. Скаутите участват активно в него – носят знамена, плакати. На Коледа ходят по домовете, пеят песни и т.н.
На колко време се събират скаутите?
На колко време се събират скаутите?
– Всяка неделя в Арменското училище. Там имат специални стаи – за обучение и за скаутския инвентар. Обучението им е доста обширно, защото трябва да натрупат сериозна база данни. За скаути вземаме деца от 7-годишна възраст. Тогава започва и тяхното обучение. Освен основните принципи на скаутизма, децата трябва да усвоят по достъпен начин за тях и други знания – правене на възли, ориентиране, палене на огън и т.н., така че когато отидем на палатков лагер, те да са достатъчно обучени, за да могат сами да се справят и да знаят какво трябва да умее един скаут.
Именно затова скаутите са организирани в патрули. Всеки патрул си има ръководство и една от целите на скаутите е да се учат да работят в екип. Всеки да помага с това, в което той е най-добър. А пък ролята на ръководителите е да наблюдават и откриват в какво са най-добри съответните деца, както и да развиват тези им знания. Това е ценното – не да накараш едно дете да направи най-несвойственото за него, а напротив – да намериш това, което прави най-добре и да развиеш тези му способности.
Ще възобновите ли скаутските лагери?
– По принцип ги правихме всяка година, но ги спряхме заради Ковид-19. Оказа се, че едно такова спиране е доста възпиращо във всяко отношение, защото се наруши ритъмът на обучение, нарушиха се много от връзките, които бяха изградени.
Има ли деца скаути?
Колко деца са обхванати от скаутското движение във Варна в момента?
– Ако си представим, че в началото на пътя ни имаше 20-30, дори на моменти и 50 скаути, тези тогавашни деца вече са родители, защото от тогава минаха повече от 30 години. Сега техните деца са в редиците на скаутите. Получи се така, че при нас вече има приемственост между поколенията. Дори на един от последните лагери преди Ковид-19, когато ходиха, беше много интересно.
Всички се строяваха по градове, като от едната страна бяха само родители, които по свое желание идват, без да се намесват в скаутските игри на своите деца. Дори си носят старите униформи, защото на повечето все още им стават. И е много интересно, как когато подам командите „Равнис!“, „Мирно!“, децата наблюдават родителите си какво вършат. Това за тях е много странно, но пък ги възпитава. Така че точна бройка не бих могъл да кажа, но децата на тези деца са скаути. Предполагам, че и техните деца пак ще дойдат при нас.
Заключение
В какви добродетели се обучават скаутите?
– Има три основни закона на скаутизма. Затова, когато поздравяват, скаутите показват 3 пръста – големият помага на по-малкия, а малкият слуша по-големия.
Трите закона на скаутизма са – дълг към Бога, дълг към обществото и дълг към себе си. И ако трябва с едно изречение да се обобщи – че скаутите като добри християни трябва да почитат Господ.
Всеки скаут трябва да намери мястото си в това общество, да бъде полезен гражданин и да може да прави нещо за развитието на обществото. А дългът към себе си означава да развие своите способности по начин, по който да се впише в обществото и да почита Господ!