Автор: Любомир Любомиров
Снимки: Интернет
От гръцки песни до български коледарски хорове – историята на празника в морската столица е свързана с промяната на културния облик на града и раждането на благотворителни традиции, които живеят и до днес.
След Освобождението българите във Варна са едва 3500 души при около 20 000 население, а Коледа се посреща с гръцката песен „О айос Вашили ерхете“, пяна от момчета с украсени фенерчета.
Но с идването на преселници от селата градът постепенно променя лика си. Новите варненци носят със себе си традиции, които се преплитат с градския бит и създават уникална варненска културна среда.
След Балканските войни във Варна се стича огромен поток от бежанци от Източна Тракия. Броят на бедните рязко се увеличава и през 1914 година кметът Александър Василев организира мащабна коледна акция в помощ на най-нуждаещите се.
Коледари от „Варненската детска музикална китка“ и други хорове обикалят домовете на заможните граждани, за да съберат дарения в полза на Българското дружество Червен кръст.
В края на 1927 година кметът Никола Попов насочва благотворителното коледуване към помощ за безплатните ученически трапезарии, където се хранят най-бедните ученици. Той кани диригентите на коледарските хорове и предлага половината от събраните подаръци да отидат за децата.
„Коледуването, имайки за цел да запази хубавите коледни народни обичаи, требва да има за събираните подаръци една благотворителна или културна цел“, обяснява кметът. Идеята е възприета единодушно.
За да не се създават неудобства на домакините, се забранява в едно и също семейство да влизат повече от два хора, а коледуването без разрешение става забранено.
Според данни на Българските пощи първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 година, а първата коледна, три години по-късно през 1885. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който е първия притежател на поздравителна картичка. До ден днешен фамилията Сакскобургготски са притежатели на уникални поздравителни картички и едни от най-богатите и ценни колекции в света.
Макар и да навлизат бързо в страната ни, картичките не се произвеждат в България. Такива се внасят от Европа и само се добавя текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в русенската печатница „Модерно изкуство“ през началото на XX век.