Мислех си днес… Как възпитаваме децата си? Какъв пример им даваме? И защо забравяме, че улицата такава каквато е…. среда за нашите деца, място за живеене, за отглеждане, възпитаващ пример…
Ако си затваряме очите за мръсотията на нашата улица… го вижда детето ни…
Ако ми е все едно за надрасканата спирка или счупеното кошче… и това детето ни го вижда… Ако аз не се боря срещу лошото в този град… и това вижда детето ми.
Ако заобикалям теми табу – проститутки по централните улици, проблема с наркотиците в училищата и града… и това го вижда детето ми…
Защото тези теми са болни заради нашето безразличие…
Ние сме родители. Ние възпитаваме. Ние сме пример: добър или лош за нашите деца.
И лудостта ни виждат, и глупостта ни, и лицемерието ни, и играта ни по избори, и фалшът след всички обещания, и капана, в който вече уморени и изтощени си вегетираме…
Една лоша статистика разказва, че проблемите с наркотиците се увеличава.
И образованието отстъпва пред други неща в училище – и страшни, и опасни. Децата ни започват с дрогата на 12 г. Продават им я деца от същото училище.
И как не чух един кандидат-кмет, честен и отговорен, да постави здравето и сигурността на децата ни на първо място в предизборната си кампания. Аз този кмет искам да подкрепя! За него искам да гласувам!
Защото, ние сме тези, които трябва да изискват институциите да харчат парите ни за нашата сигурност… За нашето здраве, за културата ни…
А те ги харчат за себе си и ние си мълчим… Не ни се занимава…
Лоши въпроси на спонсори не се задават – така правят медиите, а такива са станали всички институции, но си купуват това спокойствие с нашите пари…
Може би първата ни смела стъпка трябва да е за свободата на словото…
Нека не е платено слово… То вече не е нито слово, нито свободно, а само платена реклама…
Нека това е първият ни нов приет закон в местния парламент – да не се финансират медии с нашите пари!
Защото когато се дадат пари на една медия, всички се нареждат и става като на бит пазар… на нашите и на вашите, и на тази, и на онази – и се започва едно изнудване, заплахи… и все „красиви“ неща, и все с нашите пари…