Автор: Руслан Дражев
Снимки: Руслан Дражев, Теодора Михайлова
Дойде добра новина за едно от зелените пространства на Варна – малкото паркче “Елин Пелин” скоро ще бъде благоустроено според намеренията на общината. Дейността е планирана като част от ОП „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.
Парк “Елин Пелин” се намира непосредствено до НЧ “Христо Ботев” в едноименната жилищна зона и има размери 110х80 метра или приблизително колкото Ботевата градинка + градинка “Севастопол”. На негова територия понастоящем се намира детска площадка, кучешки парк и футболно игрище на малки вратички с асфалтова настилка, а в останалата площ има няколко алеи с пейки. Дори в сегашния си недобре поддържан вид, мястото предлага разнообразни функции и е събирателна точка на живеещите в “Христо Ботев”, бидейки единствената зона с парково предназначение в голям радиус – както е общоизвестно, Морската столица страда от особено изострен проблем с липсата на паркове, градинки, и като цяло зелени терени.
Затова има сериозен потенциал, особено ако се освежи естетически и обогати с повече зеленина. Компактният размер е предизвикателство, но и предпоставка да намерят в града ни приложение нехарактерни у нас пространствено-ефективни решения за спортни площадки, например – “клетки” с баскетболни (полу)игрища или комбинирани игрища за футбол на малки вратички, волейбол и хандбал. Баскетболът е спорт, който, за разлика от повечето спортове, може да се пригоди и за половин игрище (един кош) – нещо немислимо за спортове с вратари или волейбол, например. В същото време, смаляването на игралното после, разбира се, спестява площ, която може да приеме друга функция в парка. Второто предложение пък оптимизира общите особености на три спорта, единствено с поставянето на съответните три вида маркировка върху терена с три различни цвята и разполагането на куки за инсталиране или премахване на мрежа за волейбол над централната ос.
Едно от богатствата на парк “Елин Пелин” е кучешкият парк – един от малкото такива в Морската столица. За съжаление, неговите функции са сведени до минималното – ограждение, в което стопаните на кучета могат да ги пуснат на свобода, да бягат и да си играят с други кучета без каишка. Редно е, обаче, при едно обновяване на инфраструктурата да се обогати площта за четириногите ни приятели с препятствия/катерушки за кучета, както и чешма за кучета – едно от многобройните неща, за които можем да ползваме централния парк в Ямбол за пример.
Друго, в което предстоящото благоустройство на парк “Елин Пелин” във Варна отваря възможност, е да навлезе по-масово практиката да се разполагат маси за табла и шах, както и беседки, за които стандартно се използва обяснението, че биха били обект на вандализъм – неоправдано съображение, защото вандализмът е явление във всички градове, което не е адресирано единствено към беседките, а към всякаква градска мебел, и се решава не с лишение на гражданите от определени обекти, а с адресиране на проблема с видеонаблюдение на рисковите обекти и законови последствия за нарушителите.
Друга важна стъпка би било да се представи една нова и по-различна концепция за детските площадки. В последните 10 години във Варна бяха открити и обновени многобройни площадки за игра, които обаче стъпват на една вече неактуална по света идеология, в по-нова визия. Това, което можем да видим на снимките, прикачени към този материал, са примери от различни страни, където вече е преразгледана концепцията за това какво трябва да представлява една детска площадка, а именно, че прекараното на тях време от малчуганите трябва освен със забава, да ги възпитава – от физически умения, през креативност в измислянето на свои игри на места, където предпоставките не посочват еднозначно за каква дейност са предмазначени, до развиване на естетически усет, което започва с това тяхната любима среда за игра да има адекватен и по-опростен дизайн, не с всички цветове на дъгата.
Наличието на прекомерна пъстрота, противно на масовите предположения, не прави една среда за игра по-богата и полезна за децата, но пък ги учи от най-ранна възраст, когато децата са най-способни да възприемат пример и да се учат от всичко около тях, да свикват с шарен кич.
Поради тази причина из Европа и не само отдавна детските площадки не изглеждат както у нас – те са много по-умерени в стиловите си качества и залагат основно да естествените текстури на дървените и метални материали и не повече от два-три цвята допълнително. Това ни най-малко не ги прави да изглеждат грозни, а напротив – по-ненатрапчиви и актуални за градската среда с по-опростен и естетически издържан облик.
Освен чисто визуалните особености съвременните детски площадки се характеризират и с по-различни функционалности на обектите, предназначени за игра. Такива примери са изкуствени неравности, имитиращи релефа на Земята; тунели за пълзене; повърхности, зад които децата да се крият; катерушки, оформени като кораби, замъци и т.н. в опростена форма или нищо очевидно разпознаваемо, което да провокира въображението на малчуганите; малки корита на рекички с мостчета; помпи за вода, етажерки за поставяне на предмети и други. За разлика от традиционните люлки и пързалки, които могат да се използват само по един начин, тези алтернативи отключват възможности децата да измислят свои игри и сценарии, където да съвместяват много от обектите, което изисква да вложат креативност, комбинативност, въображение и други качества.
Облагородяването на градинката, съседна на читалище “Христо Ботев”, е на пръв поглед малко събитие за мащабите на Варна, но всъщност представлява златна възможност градът ни да направи важна и дългоочаквана крачка напред в това как устройва своите зони за рекреация като внесе много нужни нововъведения, които отдавна са се превърнали в норма в развитите градове извън България.
А вие, скъпи читатели, какви стандарти за дизайн на градинки и паркове смятате, че би трябвало да бъдат установени за да бъдат и тези места във Варна в крак с най-добрите съвременни практики?
