Автор: Наташа Атанасова
Снимки: Теодора Михайлова
Участниците в литературната работилница “Богат речник, беден речник” измислиха интересни нови думи, с които може да се обогати българският език. Бърбуш, греш-стрес и възживявяне са само част от оригиналните предложения. Инициативата е част от фестивала Emergence Art Fest 2025.
Работилницата се състоя на 14-16.03 в Under one roof и съдържаше теоретична и практическа част. В теоретичната част като своеобразно пътешествие в света на езика, участниците разгледаха думи от различни исторически периоди и контексти в миналото, настоящето, различните региони и социални обстоятелства. Те се запознаха и с механизма как се формират думите – кои са начините, по които новите думи се появяват, защо някои остават, а други отпадат. Специално внимание се обърна на чуждите думи и заемките.
В практическата част всички заедно се впуснаха в игри и предизвикателства за генериране на нови думи за явления, които все още нямат точен български еквивалент. Всичко беше позволено. Участниците експериментираха и играха с езика, създаваха нови комбинации, хибриди и думи, които може би ще станат част от нашата реч. През призмата на теорията те разгледаха кои думи имат потенциала да останат в употреба.
Резултатите от работилницата бяха представени в Радио Варна. По време на събитието имаше изненада за публиката. Това беше специалният подарък, дело на майстора занаятчия книговезец Силвия Йонкова от LibrArs . Тя е изготвила книговезан тефтер, част от миналогодишната литературна работилница, и вече официален архивен тефтер на фестивала. С нейната дейност и съвместната работа с Emergence Art Fest се стремят да обърнат внимание на тези специфични, тясно представени направления в публичния сектор, които имат дълбоко значение, но малко разпространение. Организаторите изказват специални благодарности на Силвия, че се е заела с тази задача.
Освен в архивния тефтер на фестивала, новият речников запас, подготвен с граматични категории, ще бъде депозиран в Държавен Архив, където ще остане за поколения напред. Работата на институцията е пряко свързана както с идеята зад тазгодишната работилница – за проследяването на посоките, по които сме стигнали до настоящия момент, така и с културната среда в града, която разчита на всички начини да се превърне във видима част от историята. Организаторите благодарят също на Донка Николова от Държавения Архив.
Накрая на събитието вчера, всички посетители имаха възможността да запишат и свои собствени предложения за нови думи, измежду които има някои наистина невероятно сполучливи и със сигурност ще бъдат включени в документа към Държавен Архив.
Новите думи и тяхното значение:
- Бърбу̀ш – разговор между хора, в който всички говорят едновременно, и никой не се изслушва помежду си.
Произлиза от глагола „бърборя“ (говоря бързо и неясно), който е звукоподражателна дума в българския език, свързана с бързото, неразбираемо говорене. Коренът „бърб-“ имитира звука на бързо говорене, а наставката „-уш“ е използвана за образуване на съществително, подобно на думи като „шумотевица“. Етимологично „бърборя“ е свързан с праславянската основа *bъrb-/*bъlb-, която се открива в думи като „бърборко“, „бърборене“.
– Същ. Име, М.р., мн.ч – бърбуси
- Греш-стрес – страх, стрес или паника от допускане на грешка при вземане на решение или избор. Може да се използва за наименование на хронично състояние, без непременно да е свързано с конкретна ситуация.
Хибридна дума, съставена от две части: „греш-“ от „грешка“, която произлиза от старобългарската „грѣхъ“ (грях) и е свързана с праславянската *grěхъ, и „стрес“, която е заемка от английски „stress“, която на свой ред идва от старофренски „estrece“ (притеснение, теснота) и латинското „strictus“ (стегнат, натегнат). Думата представлява съвременно словосъчетание, отразяващо психологическо състояние.
– Същ. Име, м.р. – Имам греш-стрес; гл. Невъзвратен – греш-стресвам.
- Възживяване – възраждане, повторно появяване на нещо, което е било забравено или изгубено.
Образувана чрез префиксация от представката „въз-„, която в старобългарски означава „отново, нагоре“ (от праславянското *vъz-), и „живяване“ от глагола „живея“ (от праславянското *žiti). Следва словообразувателния модел на думи като „възраждане“, „възкресение“. Структурно подобна на старобългарски думи с представка „въз-„, които обозначават повторно действие или движение нагоре.
– Същ. име, ср.р., мн.ч. – възживявания, гл. невъзвратен – възживявам.
