Кои са емблематичните сгради във Варна, които са разрушени?
Варна, освен че е морски курорт от повече от 100 години и привлича туристи със своите природни дадености (плажове и море), има с какво да се похвали и исторически – тук е открито най-старото обработено злато в света. Във варненския некропол са намерени златни накити от края на халколитната епоха и периода между 4600 и 4200 г. преди новата ера.
Градът разполага и с уникални по рода си римски терми, които са най-голямата обществена антична сграда открита досега в България. Термите са част от стария град Одесос и са разположени в идеалния център на Варна – в т.нар. „Гръцка махала”.
Именно там са построени и едни от най-значимите за Варна сгради преди и след освобождението на града на 27 юли 1878 г. Голяма част от тях обаче или тънат в разруха, или са вече съборени. Така вместо Варна да съхранява и запазва своето архитектурно наследство (подобно на други български градове като Пловдив, Русе или Търново), сякаш тук на почит са само строенето на хотели, хипермаркети, магазини, търговски помещения и туризмът.
От „Граждани на квартала“ винаги сме смятали, че Варна трябва да съхранява своето архитектурно наследство и паметници и именно заради това ще ви покажем някои емблематични за града сгради, които, за съжаление, са вече безвъзвратно изчезнали заради нечии инвестиционни интереси.
Дупката
Още в далечната 1986 г. няколко стари къщи в центъра на Варна на пешеходната зона (или позната сред варненци като „гезмето“) са взривени и съборени, за да се построи първият в града търговски център, подобен на сегашните молове. Инвестиционните намерения са на терена между булевард „Княз Борис I” и улиците „Княз Александър Батенберг” и „Воден“ да се появи 4-етажен магазин, разположен на площ от 17 000 кв. м.
Промените след 10 ноември 1989 г. обаче замразяват проекта, а под руините на съборените къщи се появяват останки от античния Одесос. Проектът за търговски център така и не се реализира и до ден-днешен, а последно „Дупката“ беше собственост на Георги Гергов, който беше готов да я продаде на държавата, след което община Варна да обяви архитектурен конкурс какво да има на нейно място.
Бившата Военна болница
В идеалния център на Варна, на кръстовището на община Варна, се намираше и сградата на някогашния девически френски колеж „Свети Андрей“, построена в началото на ХХ век, която по-късно става и военна болница или както е известна сред варненци като „Госпитала“. През 1922 г. видният архитект Дабко Дабков надстроява сградата с още един етаж и мансарда.
След като военната болница се премества в новата си сграда в края на 80-те, старата е изоставена.
След 1989 г. католическата църква не успява да си възстанови собствеността върху имота и, въпреки че е със статут на паметник на архитектурата, сградата е съборена през 2008 г., а на следващата година на нейно място е построена офис сграда, която запазва само фасадата на бившия колеж и военна болница.
Казармите на Осми приморски полк
Подобно на сградата на някогашната военна болница идентична съдба имаха и старите казарми на бул. “Осми приморски полк”. Те изчезнаха безвъзвратно, като останаха само постройките, в които се помещава гимназията по текстил, както и порталът на някогашните казарми, който се намира на самия булевард „Осми приморски полк”.
Точно до сградата на рушащите се казарми беше издигната лъскава жилищна и бизнес сграда, в която се помещават офиси. Всичко това е в ярък контраст с историческите за града казарми, които се рушат и, въпреки че не са паметник на културата, са неизменно свързани с историята на града.
Осми пеши приморски полк се е сражавал в много големи битки по време на освободителните и обединителните войни през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 година. Изграждането на казармите започва през 1895 г., а теренът, върху който се строи, на практика е в покрайнините на Стара Варна.
Стадион „Варна“ или „Юрий Гагарин“
Стадион „Варна“ (или както беше известен в миналото „Юрий Гагарин“) също беше разрушен през 2007 г. и няма яснота дали и кога ще бъде завършен. Въпреки многократните уверения на инвеститорите, че стадионът ще бъде построен наново, досега има едва две издигнати трибуни за близо 16 години. Проектът за нов стадион беше трансформиран няколко пъти, за да се стигне до варианта от 30 000 капацитет той да се редуцира до 22 000 души.
Картофената къща
През 2009 г. изчезна и една от емблематичните къщи в центъра на Варна, позната още на варненци като „Картофената къща“. Тя беше паметник на културата, а на нейно място в момента се строи многоетажна жилищна сграда с търговски площи. По случая имаше дело, което собствениците на имота спечелиха и така, не само че къщата беше съборена, а на нейно място напълно законно ще се появи сграда, която е далеч като визия от красивата Картофена къща.
Събаряне и надстрояване на къща на бул. "Княз Борис I" 69
Малко по-нагоре по същия централен булевард „Княз Борис“ 69 в миналото остана и друга къща с история за Варна, която беше архитектурен паметник. Къщата беше надстроена като беше запазена само фасадата.
Срутената сграда е обявена за архитектурно-строителен паметник от 1982 г. и придобива статут на недвижима културна ценност с писмо от НИНКН.
Тя е част от архитектурния ансамбъл ВИНС – Френски колеж в центъра на Варна. Според табелата на строителната площадка тя е трябвало да се реконструира, само че видът, в който е в момента, почти не напомня на този, който е бил при построяването на зданието.
Някогашното турско консулство на бул. „Приморски“
Сградата на някогашното турско консулство, която се намираше на бул. „Приморски“, също беше съборена преди години, защото беше изоставена. Емблематичната къща е строена в периода 1899 – 1900 г. Била е собственост на богата турска фамилия, чиято дъщеря сключва брак с тогавашния турски консул във Варна Абуд Мамуди. Той на свой ред превръща зданието в център за дипломатически срещи. Там са гостували дипломати от различни страни и общественици. Все още на нейно място няма построена сграда.
Улица „Братя Шкорпил“
Улица „Братя Шкорпил“ е една от най-емблематичните откъм архитектурно наследство във Варна. По нейно протежение се помещават къщата на Херман и Карел Шкорпил, сградата на бившето бразилско консулство и някогашен дом на бизнесмена Михаил Михов, известен като Мишо Бирата, къщата, в която се помещава БЧК и още много други.
Цялата улица е пример за архитектурен ансамбъл или поне беше преди да се намесят инвестиционни интереси.
Пример е съборената къща на номер 23, която се превърна в многоетажен блок, както и надстроените с няколко етажа къщи, които като че ли станаха традиция за Варна.
Съборена къща на ул. "Антим I" 5
В близост до улица “Братя Шкорпил” е и улица “Антим I”, разположена срещу единият от входовете на Археологическия музей. По нейно протежение се намират няколко красиви сгради, които подобно на “Шкорпил” образуват своеобразен ансамбъл или поне образуваха, тъй като къщата на номер 5 вече е съборена и на нейно място ще се изгради нова кооперация.
„Дом Младост“ и баня „Гъбата“
Само в последната година две емблематични сгради за Варна, строени по времето на социализма, бяха съборени – това са „Дом Младост“ и баня „Гъбата“. И за двете има инвестиционни проекти – като в единия случай СПА комплексът ще бъде заменен от сгради със смесено предназначение – СПА център и балнеокомплекс с жилищни сгради. Баня Гъбата обаче ще бъде заменена изцяло от кооперация.
Трябва да отбележим, че по време на социализма също са събаряни емблематични постройки, за да се построят хотел „Черно море“ , търговският център “Валентина”, съда и Фестивалният комплекс в града, които обаче с годините също се превърнаха в емблеми на социалистическа Варна. Дали новите здания на мястото на „Дом Младост“ и „баня Гъбата“ ще постигнат същия ефект сред варненци, предстои да разберем.
Надстрояване в стил „стъклен дом“, мутробарок или реставрация?
Във Варна има и примери за успешно реставрирани сгради, някои от които паметници на културата. Немалко от тях обаче са надстроени с няколко етажа и съвременната им визия се различава от първоначалната. Пример за това са гранд хотел „Империал“ до шадраваните
Сградата на казино Efbet
Хотел „Париж“ и бивша сграда на Първо РПУ
Сградата на кметството на район „Одесос" и кичозния мутробарок около него
Бившето полско консулство на улица „Славянска“ 18 и висящата фасада
Надстроените къщи на ул. „Братя Шкорпил“ 29 и 9 и къщата на ул. “Македония" 42
Сградата на някогашните складове (маази) и бивш османски затвор в "Гръцката махала"
както и споменатата вече бивша военна болница. Спорно е доколко възстановяването на постройките само до това да се запази фасадата може да мине за реставрация, но със сигурност е по-добре отколкото нищо да не напомня, че някога на това място е имало стара сграда, свързана с историята на града.
Заключение
Варна все още има достатъчен на брой стари сгради и емблематични постройки, които да напомнят за духа на епохата на XIX и XX век. Инвестиционните намерения към тях са очаквани, въпросът е да не се заличава обликът на миналото, а да се надгради и реставрира.
Така градът хем ще е притегателен център за туристи, хем няма да загуби връзка с богатата си история в миналото както е във всеки развит град в Западна Европа или в България.