Историята на дядо Добри
Нашият герой се казва дядо Добри, на 82 г. е, и живее в едно селце близо до Варна. Последните години идва до големия град на лекар, само ако го докара с колата неговата внучка. Вече не може сам да пътува, а и Варна му е станала твърде непозната – страх го е да ползва градски транспорт, да не се загуби.
Но въпреки че дядо Добри не се качва вече на градските автобуси, пази в документите си свята реликва и разказва за нея – билетче от 6 ст.
Когато е бил млад, идвал до Варна с автобус до Автогарата и от там на градския транспорт да се поразходи из града. Билетът бил само 6 ст. И дядо Добри се качвал рейса за една обиколка на града, просто така, да се нарадва на хубостите му.
Спомените на дядо Добри
Кеф му било да гледа градските мъже и жени. Едни докарани, докарани… гражданята. Жените с токчета, прически и прекрасни рокли, а мъжете с ризи и панталони…, а по-учените с костюми. „Красива работа“ – разказва Бай Добри.
И в който град да отидеш, билетчето все е по 6 ст. И хората все едни спретнати, докарани.
„А сега вече не е тъй“ – споделя бай Добри. Коли, коли, навсякъде…, за хората място не са оставили. И много бързат всички, и са тъжни, и не са тъй докарани. И билетчето много скъпо.
Заключение
И като се движи през града, колата на внучката му спира, тръгва – не се кара от задръстване…
„Абе не е същото!“ – тъжен споделя бай Добри.
Душата не можеш да си отпуснеш от скъпотия. Нищо не можеш да си купиш.
Лоши времена… Друго си беше преди…