Автор и снимки: Руслан Дражев
Знаци за забрана на придвижването велосипеди по главната пешеходната улица през изминалата седмица провокираха бурни реакции и коментари на гражданите. Хората разсъждаваха към кого тази забрана е адресирана – към велосипедите или към електрическите тротинетки, които като ИЕПС (индивидуално електрическо превозно средство) също попадат в същата група, към която се отнася този знак, а те изглежда да са разглеждани като по-съществената заплаха за пешеходците според преобладаващите обществени нагласи. Варненци предположиха, че именно заради тях е станало нужно да се поставят забранителните знаци, но фактите сочат, че и двата случая, и при инциденти между велосипеди или ИЕПС с пешеходжи, каквито безспорно се случват, пораженията могат да бъдат изключително тежки, вкл. такива, от които пострадалият да не може да се възстанови никога.
Важно е да отбележим, че независимо от наличието или липсата на съответните знаци, чл. 81 (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), ал. 5 от Закона за движение по пътищата гласи:
На водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално електрическо превозно средство е забранено да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Тази извадка от ЗДвП, в комбинация с поставените знаци, на практика създава забрана и за велосипедистите над възраст до 12 години, защото забранява придвижването на велосипеди и ИЕПС, без оглед на възраст.
Според поддръжниците на приложената мярка е крайно време да се затвърди и със знаци забраната на придвижването с велосипеди сред разхождащите се, но повдигат въпроса има ли как и дали въобще ще има някаква форма на контрол и издаване на глоби за нарушителите. Велосипедистите в града пък питат каква е алтернативата за тях в такъв случай и дали е помислено за обособяването на лента за велосипеди или друго решение. В противен случай, мярката по-скоро се възприема като враждебна към придвижващите се с велосипед във Варна. В коментари под публикации по темата във фейсбук беше изразена и идеята вместо твърда забрана, просто да се поставят знаци за ограничение на скоростта до 10 км/ч, например.
Този случай е повод и да разгледаме темата за транспортната достъпност в центъра на Варна, който изглежда да е резервиран само за лични автомобили и пешеходци и продължава да ограничава възможностите за придвижване и достигане на обекти в сърцевината на града. Цялата площ от един квадратен километър, заключена между ЖП гарата, Катедралата, Общината, градинка “Севастопол”, Икономическия университет и бул. Приморски се обслужва от градски транспорт само по 4.4-километров периметър без нито една линия да преминава през тази зона (виж картата).
Тези обстоятелства изискват да се обмисли и намери решение за прокарване на довеждащ транспорт с по-малки от наличните към момента в града превозни средства (тип мидибус и минибус), чиито габарити са съвместими с улиците из Стария град, да осъществява допълващи функции, придвижвайки хората живеещи, работещи или разхождащи се из сърцето на Морската столица, до спирките по периферията на центъра, където могат да се прекачат на линии към всички части на града. Оптимален вариант за покритието в такива линии през центъра на града биха били спирки на малки разстояния помежду си, без спиркозаслони и джобове (поради пространствените ограничения на градската среда), които нямат задължителен характер, а на тях превозното средство да спира само ако на спирката има чакащи или при поискване от пътуващите. Про тези условия, централната градска част на Варна може безпроблемно да получи отлично покритие от едва две такива линии:
За велосипедистите остава очакването да се намери оптимално решение за придвижването с велосипед в централните градски части. За да бъде Варна един достоен европейски град като тези, които редовно биват разглеждани като примерни за едно устойчиво развитие в 21-ви век, е нужно да се инвестира в по-добри условия за този вид транспорт и той да се стимулира. Настоящата мрежа от велоалеи има недостатъчно покритие и е обект на разнообразни критики относно техните широчини, траектории, прекъсвания, конфликтни точки, маркировка и т.н. Градът се нуждае от нови велоалеи, преосмисляне и оптимизиране на съществуващите, нови велостоянки и паркинги с удобна и надеждна система, гарантираща сигурността и защитата на велосипедите от кражби.
В града съществува частна услуга за наемане на електрически велосипеди, но нейния териториален обхват е ограничен, а цените за ползването на услугата поставят под въпрос рентабилността на този алтернативен транспорт за ползвателите, особено предвид неголемите разстояния, които човек може да измине в града. До известна степен, цените се обясняват от това, че велосипедите са електрически, съответно изискват зареждане на батерии, които обаче също правят превозните средства тежки и тромави, което ги прави неподходящи за част от потенциалните им ползватели. Би било съществено подобрение да се въведе и възможност да се наемат на подобен принцип и обикновени велосипеди, както и да се разшири териториалният обхват на услугата, за да увеличи ползата от придвижване по този начин.
Обединение на над 20 организации в града от години работи съвместно с Общината по мисията си за изготвяне и имплементиране на проекта “Велоплан за Варна” – генерална стратегия за подобряване на условията за каране на велосипед в града и крайградските зони. Основната цел е Общината Варна да приложи разработвания велосипеден план, който предвижда изграждането на велосипедна мрежа и залагането на мерки в подкрепа на велосипедното движение. Тепърва предстои да видим какви дългосрочни решения ще предприеме градската управа за бъдещето на велосипедния транспорт в Морската столица.