Автор: Наташа Атанасова
Снимки: Varnaheritage
Стефан Капитанов е дългогодишен управител на правителствената резиденция Евксиноград, човек с дълбоко познаване на нейната история, архитектура и дух. След години, посветени на опазването и развитието на този емблематичен обект, Капитанов споделя своя опит и наблюдения в книгата “Евксиноград – непремълчани истории”. В нея той разкрива непознати факти, спомени и любопитни истории, свързани с резиденцията. Изданието е едновременно документално свидетелство и личен разказ за едно място, в което се преплитат история, култура и човешки съдби. Наш репортер разговаря с Капитанов. Вижте какво сподели той в интервюто.
– Как решихте да издадете книга за двореца Евксиноград?
– Отдавна имах такава идея и почна да ме човърка. През октомври м.г. приключих трудовата си дейност и тогава реших, не издържах. Реших да покажа в тази документална книга по какъв начин и ка ние успяхме да обърнем внимание на всяка една точка в Евксиноград.
Това лято го посетих като обикновен турист. Не бях влизал дотогава, а и нямах желанието. Това, което видях, е страшно. Унищожени са много неща. Отношение, че няма, е ясно. Паркът е в окаяно състояние.
Още в началото благодарение на г-н Иван Костов спечелихме по програми 10 млн. за реставрация. Самият конкурс го спечелихме октомври 2010 г. След това по пенсионни причини ме освободиха, но реално причините са много. Идеята беше с тези пари да реставрираме двореца, а не да ремонтираме.
– Разликата между ремонт и реставрация е голяма. Какъв беше първоначалният план?
– Да, огромна, както се вижда и в момента. Програмата обхващаше само двореца и конюшната, т.нар. щал. Това е втората сграда, което е строена след самия дворец. И евентуално, ако останат някакви средства, щяхме да ги разпределим. Но основата беше дворецът и щалът. Идеята беше щалът да се направи музей и всички неща, които имаше в двореца като сервизи и нещата от разкопките на Кастрици, да бъдат изложени. Срокът беше до 2013 г. Дотогава Министерски съвет не можа да намери бригада, която да извърши ремонта. В крайна сметка намериха изпълнители и 2014-2015 г. започна. Тогава аз вече не бях там.
От тези битки за реставрацията започна да ми идва желанието да направя съпоставка какво сме направили ние, казвам ние, защото това зависи много от персонала, който има. Аз вече работех на друго място, но имах информация какво правят, какво са заложили.
– Защо го наричате ремонт, а не реставрация?
– Те понеже се забавиха с изпълнението, са почнали да измислят всякакви строителни неща из целия Евксиноград, което предреши цялата тази реставрация. Там се включиха много дейности, които опустошиха двореца.
– Какво например е било разрушено?
– Например, пред двореца имаше един много красив плочник, който беше разбит. След това вътре в двореца пробиха и направиха асансьор. Това беше нещо безумно. Това го няма никъде по света. Дворецът е паметник на културата и за да го правиш това нещо, трябва да имаш разрешение от Министерството на културата.
– Според Вас не е имало такова разрешение?
– Доколкото знам, не е имало. И за да се усвояват тези пари, са започнали хиляди неща. Някаква нова напоителна система примерно за 1,5 млн. лв. при положение че вече имаше такава. Два асансьора на двореца, един вътре и един отвън, който има достъп до терасата на двореца с презумпция за кафене. Вътре се опустошиха доста неща. Махнаха се паркети, сложиха се мокети.
Това лято видях, че паркът е в окаяно състояние. През 2005-2006 г. правихме симпозиуми на ландшафтни архитекти от цяла Европа, които междувременно направиха и проекти къде трябва да обърнем внимание, на каква растителност, на какви групи, защото паркът е в два стила – единият е френски, около двореца, а другият е в английски стил. В момента всичко е обрасло, не се полива, въпреки тази система за 1,5 млн., която не работи. В общи линии това ме накара вече да напиша книгата.
– Това от немарливост или некомпетентност е направено?
– Не. Това е усвояване на средства. Купувана е апаратура, която е ненужна. Оригиналните осветителни тела, които са в парка, са сменени с нови, а оригиналните са монтирани в лозето. Навремето аз бях реставрирал всички гербове, които стоят на лампите.
Между другото доколкото чух, тогава МС им отпуска още 4 млн. за довършване на проекта. Интересното е, че за всичко това, на което МС е собственик, са отговаряли хора, които въобще не знаят за какво става въпрос. Аз съм виждал това писмо, в което от МС отказват да се правят такива реконструкции.
– С какво започнахте вашата дейност като управител?
– Имаше една чешмичка към морето, която беше още откогато е бил манастирът “Свети Димитър”. Тогава тя е действала. Това ми беше първото начинание – да я реставрираме. И оттам тръгнаха нещата. След това лозята бяха много остарели. С една немска фирма успяхме да ги сменим.
– Как успявахте да правите всички дейности с бюджета, с който сте разполагали?
– Бюджетът беше малък, около 2 млн. годишно, което за това огромно място, за тези различни дейности, които се развиваха, не стигаше. Плюс това когато започнах, персоналът беше някъде около 220 човека. Като заминах, бяха около 130. Основната ми идея беше да направя екип от хора, които имат отношение към мястото, а не да работят само за заплати. Така и стана.
За да се случи всичко това аз не разчитах единствено на държавния бюджет. Във всеки един момент, когато идваха министри, бизмесмени, приятели, лобирах и на всеки поставях проблемите на Евксиноград, за да мога да направя, това което мисля като задължително. Идеята беше да възстановим нещата, както са били. Най-голямата ми гордост беше, че построихме и през 2005 г. осветихме църква на мястото на църквата, която е била част от гръцки манастир. Една стотинка нямаше от държавата. Всичко това се направи благодарение на мои приятели, спонсори, които намерих, хора, които разбраха какво е мястото. То има огромна стойност. В България това е единственият дворец, с който разполагаме.
От тези 12 години аз лобирах и трима министри се отзоваха и много ми помогнаха. Основната част от хората бяха от енергетиката, като директорът на АЕЦ “Козлодуй”, директорът на ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Русе”, “Видима” – Севлиево. Само с писане на докладни не може да стане.
Първият министър, който се отзова, беше Мехмед Дикме. Трябваха ми сто декара, защото нямахме мускат и варненски димят в нашите насаждения. Той веднага прехвърли 250 декара от държавния фонд. Аз му казах “Г-н министър, на нас ни трябват сто”, “ти искаш ли или не искаш” каза Дикме. Другият министър беше Джевдет Чакъров. Трябваха ми за лозето нов трактор и прикачващия инвентар и автовишка. Той прехвърли 360 хил. лв. целеви, с които купихме немски трактор с целия прикачващ инвентар и вишка. Третият министър беше Димитър Калчев.
Започнах в Евксиноград при управлението на Иван Костов, след това при Царя, след това тристранката и после началото на Бойко Борисов.
– Казахте, че паркът е в лошо състояние. Как Ви се сториха другите части от комплекса?
– Разрушени са плочници, външно осветление, басейните, спортният комплекс не работи.
– На какво отдавате тази занемареност?
– Отдавам го на безхаберие, никакво отношение към това ценно място. Докато бях там и в културната програма бяхме напреднали. Направихме две големи представления с млади оперни изпълнители. Беше страхотно. Бях говорил и с директора на Музикалното училище. За децата беше голямо вълнение.
В момента от 2 или 3 години целият персонал на МС, служители, чиновници имат право да влизат и да почиват срещу 50 % намаление.
– По Вашето време как е било?
– При Костов имаше заповед, което адмирирам, че имат право първите четирима в държавата и Конституционен съд, никой друг. Имаше логика в цялата работа, защото това е място, което трябва да посрещаш държавни глави, да правиш международни симпозиуми, да имаш място, което не се притесняваш, когато каниш някого. Депутати при нас не влизаха тогава. След това почнахме да правим сватби. 5000 лв. струваше една и след тях трябваше цяла седмица да чистим и да оправяме щетите. Не си заслужаваше. Моето предложение беше да правим сватби, ама да струват 100 000 лв., за да има смисъл от цялата работа. След това почнаха да влизат и разни депутатчета. Имах проблем с единия, който даже е описан в книгата, защото това е шокиращо.
– Какво се случи?
– Той беше две седмици със семейството си при нас, след това отиде на Златни пясъци. Един ден през август дойде президентът. Тогава режимът е по-друг, има специална охрана. Когато пристигнах, охраната ми каза, че някой ме чака. Той ми се легитимира, аз го знаех кой е. Спасов се казваше. Той каза, че искал да се разходи със семейството си, тъй като нямал какво да прави. Казах “Съжалявам, но не мога да освободя човек да Ви води”, той каза “Не, не аз знам”, “Вие може да знаете, ама аз няма да ви пусна” му казах. След няма и 10 дни мой приятел от телевизията ми се обажда и ми казва “гледай парламентарен контрол”. Сядам да гледам, излиза тази личност и казва “Докога тоя сейбия Капитанов ще казва кой да влиза и кой да не влиза” и ми стана смешно. Тогава министър на администрацията беше Николай Василев. Той ме извика в София да ми се кара. Аз му казах “първо не ми харесва тона, с който ми говориш, второ дори майка ми и баща ми не ми държат такъв тон, ако искаш да кореспондираме по някакъв начин, не с този тон” и си заминах. След което чух, че той почнал нещо да ме подготвя, но така или иначе не можа. Такива имаше много, които се правеха на велики. Хора, които идваха, пъчеха се, а нищо на среща.
– Какви други разлики видяхте сега спрямо времето, когато сте били управител?
– Когато почнах, имаше три тенис корта, които бяха в окаяно състояние. Започнахме голям ремонт, направихме съблекални, след време даже покрихме единия корт. По време на обиколката, която направих лятото, се отделих от туристическата група, за да огледам. Казах на екскурзовода да не се притеснява, няма да се загубя. Не можах да намеря корта, защото всичко беше обрасло. В целия Евксиноград има три басейна – един спортен, другият във вила “Магнолия” и “Слънчево бунгало”. Тези три басейна са мислени, когато са правени, те се пълнят с морска вода, тоест не се плаща вода. Ние имахме термален сондаж 48-49 градуса, който ползвахме за отопление на басейните, на двореца, на оранжериите. На плажа има 13 бунгала, те също не са реставрирани, а са ремонтирани. Тези бунгала са 13, защото на времето политбюро са били 13 души.
– Кое събитие най-ярко си спомняте?
– Имахме едно събитие, което никога няма да го забравя. Дойде собственикът на “Лукойл” Алекперов. За една седмица заключихме Евксиноград, никой не влиза, никой не излиза, такова нещо няма да видя никога с такъв замах. Най-интересното беше, че имаше един голям екран точно на входа и се прожектира филм как един космонавт стъпва на Марс и забива знамето на “Лукойл” и текна нефт и зад екрана излезе един, облечен като космонавт, носи една бутилка с нефт. Такива изпълнения бяха, никъде не можеш да го видиш това.
– Кои са най-интересните хора, с които сте се срещал по онова време?
– Имах честта да се срещна с принц Чарлз. Него го интересуваше паркът, защото самият той има парк в Англия и се интересува от тези неща. Посрещах също чешкия и сръбския президент, шефа на парламента на Китай. Парламентът на Китай е 2500 души. Много интересно ми беше, защото бяха една нощувка, а дойдоха три камиона с куфари. На нас не ни даваха да пипаме нищо. Неговата делегация носеше куфарите, знаеха в коя стая какво да сложат. Дисциплината беше жестока, няма мърдане.
– Как подбрахте кое да включите в книгата?
– Гледах да включа по-генералните неща, защото има много.
– Разкажете повече за разкопките на крепостта “Кастрици” и как започна всичко.
– Един от моите работници намери две златни монети в част от лозето и ми ги даде. Тогава извиках Плетньов, директора на Археологическия музей, да го питам дали има от машинките за търсене на злато. Намерихме още 53 монети. Вероятно са били в някаква мека торба и са се пръснали при прекопаването. След което за пръв път започнаха разкопки. Овчаров пише, че даже Людмила Живкова се е опитвала нещо да прави, но неизвестно защо са спрели. Много неща излязоха тогава от разкопките. С Костов бяхме решили всичко това, което излиза оттам, да го сложим в музея на двореца. Тогава ги събираха в Археологическия музей и сега разбирам, че няма да ги върнат. Но поне се съхраняват.
– Какво е бъдещето на Евксиноград според Вас?
– Чувам някакви слухове, дано да не са верни, за концесия. То, ако има, ще се вземат долу плажът и пристанището, да се направи някой друг блок. Избата с лозята и тях може, но парка и двореца не виждам кой ще ги вземе. Там има голям разход.
Жалко, много жалко. Мислех да говоря с нашия кмет. Два пъти съм ходил в Министерски съвет, но те сега се сменят на половин час всичките. Докато говоря с единия, него го няма вече, друг идва и само си губя времето. Искам съдействие, да ги питам какво мислят по въпроса с Евксиноград.
Сега съжалявам за тези 10 млн. лв., че им ги уредих, те разбиха всичко. Това, което беше направено, замина на кино. После получиха още 4 млн. За 14 млн. трябваше да е златно, можеше да се направят хиляди неща.