Домашното насилие – тема табу

Темата за домашното насилие остава табу. Според специалистите това е така, защото води до неприятни емоции, които е по-добре да останат скрити, да не активираме чрез разговори и вид публични изяви.

Ние, обаче, даваме гласност на този проблем. По този повод се срещнахме с психолога Ирена Киркова, за да разберем какви са признаците, по които да разпознаем, когато наша близка има проблем в семейството, как да помогнем и каква е превенцията срещу насилието над жени.

За „Граждани на квартала – Varnafix“ – Ирена Киркова разкри какви са формите на насилието:

„Най-общо могат да бъдат сведени до физическо (наранявания, синини, белези), психическо (психически вреди), социално (ограничаване на социалния кръг) и икономическо (опити за власт и контрол чрез пари)“.

Всичките форми на насилие са опасни, предупреди психологът и допълни: „В началото е психическото насилие. Всички останали са негови проявления, но в основата е то. Но най-опасно, разбира се, е физическото, защото може да доведе до загуба на живот“.

Какви са сигналите, по които да разберем, че наша близка има проблем в семейството?
Според психолога, третият човек, в желанието си да помогне, се превръща в подстрекател, тъй като жертвата е нестабилна – днес вижда лицето, на какво е способен, но утре пак ще се събере с него.

„Сигналите, които показват проблем – засилена тревожност в присъствието на насилника. Нежелание за разговор за техните отношения, стремеж да се дава отчет – къде е ходила, какво е правила. Стремеж да се оправдава, без нужда от това да го прави. Физическите последствия са синини и рани, обикновено обясненията за тях са нелогични, както и носенето на широки/обемни/ дрехи, които прикриват белезите“, поясни Киркова.

Връщане при партньора – от любов, страх, вина…

„Всичко това. Ако трябва да проследим динамиката в такива отношения – начинът на насилника да разтовари е агресията – тя най-често е към себе си, но никой не обича да е в тази позиция, по-лесно е да разтовари върху другия. Обикновено това е наследен модел на поведение, който е интернализиран от негови роднини и близки хора“, обясни психологът и даде пример от своята практика.

„Наскоро работих с жена, чийто мъж е непоправим нарцисист. Той сам го потвърди с поведението си. В хода на работа с жената се установи, че тя тотално е делигирала за собствения си живот – тя ще работи, когато той каже, каквото той каже… в тази динамика не желаеше да поеме отговорност за себе си. По-добре един да отговаря за всички несполуки, отколкото ние“, каза още той.

Насилието и агресията – вид грижа и любов?

Ирена Киркова подчерта, че в такива случаи жените придобиват стокхолмски синдром. Те намират положителните черти на насилника и се опитват да омаловажат лошите (негативните черти и страданието, което той причинява).

„Да, с времето това започва да се припознава като любов и грижа. Има стремеж този човек да бъде поправен. Счита се, че любовта има способност да направи всичко. Това е горчив, труден за учене урок, че любовта е донякъде, от там нататък – ако самият човек не може да се промени – нищо не може да го накара. Другото важно нещо в тези случаи е, че под ежедневното напрежение, самата жертва не осъзнава какво се случва с нея. Това психическо насилие е като капката вода, която със своето постоянство руши камъка“, допълни още тя.

И най-силната любов не може да промени един насилник

„Тя може да бъде използвана като коз жертвата да продължи да стои при насилника, да прощава и да се връща“, подчерта психологът.

Относно помощта от Държавата, до колко е адекватна тя в ситуации на домашно насилие, Киркова заяви, че в страната има доста центрове, които работят с такива жертви. Има и доста горещи линии, на които пострадалите да се обадят.

„Друг е въпросът до колко тази помощ е популяризирана достатъчно добре така, че да е ясно за всички хора какви са възможните варианти, които стоят пред тях. Има и един друг аспект на въпроса и той е, че колкото и да е силна социалната система, ако човекът не е готов да направи първата крачка и да тръгне срещу статуквото – и най-силният специалист е безпомощен“, каза още тя.

Най-добрата превенция срещу домашното насилие е да се работи върху личността на човека и той самият да заяви желание да работи върху своята личност. Защото колкото повече развива своята увереност, в толкова по-малка степен ще е склонен да влиза и остава в такива взаимоотношения.

Във връзка с това психологът призова дамите да имат смелост, особено ако имат деца. Защото рано или късно този модел на поведение, който малчуганите виждат от родителите си, ще се пренесе и в техните семейства. Това ще е примерът, който са получили и който ще дават и на своите деца. А осигурената добра психическа среда за едно дете е гаранция за неговото бъдеще.

Цялото интервю може да гледате в канала ни: https://www.youtube.com/watch?v=9nrEOfkn3kk&t=601s