"Добрите примери" и "Дарилник"
Благотворителната организация „Добрите примери“ и платформата за дарения „Дарилник“ са инициативи на Теодор Ставров – гражданин на Варна, който работи в името на доброто. Неговата мисия е да прави добро, което да става „заразно“ и да подтиква и останалите хора към положителна промяна. Той се занимава с много каузи, въпреки факта, че има постоянна работа и работно време.
Откъде се роди идеята за „Добрите примери“?
– Всичко започна на 29 май 2019 г. Бях си в офиса, денят беше по-спокоен, но се открои с това, че 100% от информацията, която достигаше до мен, беше негативна. Каквато и медия или социална мрежа да отворех, имаше само лоши вести. Тогава чашата ми преля и просто се замислих какво мога да направя, за да променя нещата. Исках да си създам канал за позитивна информация. Първото, което ми хрумна, беше да направя Фейсбук група. Кръстих я „Добрите примери“ с идеята хората, които влизат вътре, да могат да споделят позитивни новини и те да достигат освен до мен и до много други хора. Оказа се, че тази идея се хареса на много хора, като за дни стотици души влязоха в групата. Видях ефекта много бързо. В рамките на около месец се събраха няколко хиляди човека. Идеята ми се получи точно така, както очаквах и както исках. На ден се публикуваха по 1-2 хубави вести и те винаги минаваха през мен, защото аз трябва да ги одобря. Определено везната рязко се обърна на другата страна, каквато беше и моята цел.
Сертификати "Добрите примери"
– В един момент, тъй като много от новините бяха за конкретни хора или групи от хора, които правят нещо добро, започнах да изпитвам нужда, да искам да им дам нещо в замяна. Знам, че тези хора не са извършили добрина с цел да получат нещо или просто за показност, но това, което получават накрая е просто един „like“. Така ми хрумна идеята да правя сертификати за признателност „Добрите примери“, които до ден-днешен продължавам да връчвам. 100% от хората приемат сертификатите. Има обаче 1%, които ги приемат, но не искат да се споделя за тях и тяхната инициатива. Започнах да се срещам на живо с хората, с които можех, защото това е още по-голямата сила на сертификатите – да се видите очи в очи, да видиш как човек се усмихва, получавайки сертификат. Имало е хора, които са ми казвали, че с този жест съм направил деня им по-хубав. Това ме зарежда и ме кара да продължа да го правя. Няма как да спра. До сега съм раздал над 150 сертификата.
Кампанията "Хапка надежда"
Как се развиха нещата след това?
– Началото на всичко бе поставено от Фейсбук групата „Добрите примери“. Нямах за самоцел да ставам много активен. В крайна сметка, аз си имам работа и работно време. В един момент обаче, около Коледните празници имах повече свободно време и тогава ми попадна случайно националната кампания „Хапка надежда“, която е за грижа за медиците на първа линия по време на Ковид пандемията. Видях, че инициативата се провежда в много от големите градове, но не видях никаква информация за Варна. Стана ми интересно и реших да се поразровя. Открих групата, от която започва организацията на тази кампания, и се свързах с организаторите. Попитах дали има такава организация и за Варна, за да се включа, а в случай че няма, предложих да стана координатор. Никола Рахнев – организаторът на кампанията, се свърза с мен веднага, като за около 20 минути успяхме да задвижим нещата. Бяха нужни заведения, които да дават храната, а аз да организирам доставката към болниците.
"Хапка надежда" за Спешна помощ
– Първоначално се насочих към една от големите болници във Варна, но нещата там не се получиха. След това реших да помагам на Спешна помощ. Там организацията се случи по-бързо, но тогавашният спонсор се отказа и накрая останах сам. Започнах да ходя от заведение на заведение, за да питам дали някой е съгласен да подкрепи такава кампания, но винаги удрях на камък. Накрая вече бях отчаян. Един ден отидох до една пицария, за да си купя пица, и реших да попитам и там. Оказа се, че те са съгласни и така няколко пъти ми даваха пици, които носех в Бърза помощ.
След първата публикация информацията се разчу из Варна, после се появи и втори спонсор. Носех храна на 2-3 болнични заведения във Варна, дори ходих и в Добрич. Оттам-нататък нещата потръгнаха от самосебе си. Станах доста по-активен – започнаха кампаниите, раздаването на сертификати.
Защо създаде „Дарилник“?
– Много хора вече ме познават и знаят с какво се занимавам. Различни хора започнаха да ми пишат, че имат стари или ненужни вещи, които искат да дарят. Цялата тази информация минаваше през мен. Аз трябва да я прочета, да я осмисля, да реагирам и да имам решение, а това е ръчен процес, който физически не можех да извърша, просто не смогвах. Реших да автоматизирам този процес и да си направя една платформа, в която всеки да може да качва вещите, които иска да дари. А от другата страна – хора, които имат нужда от нещо или хора, които искат да помогнат на някого, могат да влязат в сайта и да видят какво се дарява.
Подарък за човек или дарение за кауза
– В „Дарилник“ има две опции – когато дарител качва някаква вещ, той може да избере да я подари или да я дари за кауза. Ако е посочено да бъде подарена, аз правя публични данните на човека и така комуникацията се случва между хората, а не минава през мен. Ако е избрано да се дари за кауза, тогава хората, които искат дадения продукт, трябва да кандидатстват. Попълват форма, разказват своята история и казват защо наистина имат нужда от тази вещ. Желателно е да се качи и снимка, за да има по-голяма достоверност. По всички тези данни, аз преценявам за коя кауза да отиде съответната вещ. Разбира се, няма случай, в който човек на 100% да е сигурен дали представената каузата е реална, но аз си правя проучване според всичко, което ми е дадено. Има опция да се даряват и услуги в платформата. Винаги може да има и злоупотреби, но някак се усеща дали всичко е достоверно или не. Трудно мога да дам вещ на някой крайно ненуждаещ се. Гледам позитивно на нещата, вместо да си мисля кой как може да ме излъже. Изпълнявам си мисията и тя е да помагам.
Какво представлява акцията „Дари компютър“?
– Разбрах за едно момче от Варна – Ивайло, което реставрира и дарява стари компютри. Срещнах се с него, за да му дам сертификат. След като публикувах информацията за Ивайло, много хора започнаха да пишат на мен, че имат компютри и лаптопи за даряване. Започнах да вземам тези компютри от хората и да ги нося на Ивайло. Така заедно задвижихме кампанията „Дари компютър“. Аз намирам на кого да ги дарявам, вземам ги и ги нося в сервиза, където се поправят. После организирам доставката и самото дарение. Настоящият проблем е, че компютри има, но не можем да намерим хора в нужда, на които да ги дарим. Тази седмица предстои да дарим един. От Асоциация „Да съхраним жената“ се свързаха с мен, като ме попитаха дали мога да осигуря компютър за 6 момчета, които живеят в дом. Отделно, с мен се свърза и директорът на ПФК „Черно море“. Неговата идея е да ангажира фен масата на футболния клуб с благотворителни дейности.
Какво ще разкажеш и за другите акции, които си провеждал?
– Наскоро сложих пейка на една поляна в моя квартал. Там доста хора си разхождаме кучетата. Има дърво с хубава сянка, но няма къде да се седне. Затова реших да направя нещо по въпроса. Купих една пейка, лакирах я и я поставих. Сега хората от квартала са много доволни. Това много ме зарежда, защото виждам, че всеки ден се използва. Аз успях да я пробвам едва седмица по-късно, тъй като всеки път, когато отида, някой седи там. Когато публикувах информация за това във Фейсбук, моя позната я е видяла и ме помоли да организирам почистване на квартала. Реших да действам. Почистването ще се случи в близките седмици в кв. „Възраждане III“. Ако има добър ефект, такова почистване може да се организира в цяла Варна по квартали. Смятам, че ще се появят ентусиасти.
– Друга акция е „Кошче тук, кошче там“. Когато я организирах, живеех в квартал, в който нямаше кошчета, там където си разхождахме кучетата. Купих едно дървено кошче, лакирах го, поставих го и то започна да се използва от хората. Сложих такива на още 2-3 места.
– „Помощ за деца и възрастни“ е друга инициатива, която обединих, понеже няколко пъти сме ходили с доброволци до дом за възрастни хора и сме им носили храна, книги, прежда и т.н. Отделно сме помагали и на децата с аутизъм. Така обединих помощта за деца и възрастни в една акция.
Акция "Скрит подарък"
– Миналата година на рождения ми ден реших да организирам акция „Скрит подарък“. Преди имах онлайн магазин за техника, но спрях да се занимавам с това. От години артикулите стояха в кутии и не се ползваха. Един ден ми хрумна да направя нещо по-интересно и започнах да ги крия на различни локации във Варна. Избирах такива места, на които имаше много боклуци. Правех снимка, която да загатне нещо, но да не става съвсем ясно кое точно е мястото. Отправих апел към хората, които ще се впуснат в търсене, да почистят мястото и така да си вземат подаръка. След това трябваше да ми изпратят снимка, на която да се вижда, че мястото наистина е почистено. Беше много емоционално. Първото място, на което скрих подарък, беше в една лодка до Уейк парка. Снимах половината лодка и част от панорамата. Скрих около 10 подаръка на различни места из града.
Социален експеримент
– Реших да направя и социален експеримент. Един от подаръците скрих под боклук на оживено място в Морската градина. Намерих едно хвърлено парче картон и залепих с тиксо магнитно зарядно отдолу. Седях и снимах близо 15 минути, за да видя колко човека ще минат и дали някой от тях ще се наведе да вземе картона и да го изхвърли в коша. Минаваха хора, ритаха парчето картон, тъпчеха отгоре му, но никой не се наведе. Тогава мина един баща с детето си. Той се наведен, взе боклука, тръгна към коша и щеше да изхвърли и подаръка. Впоследствие видя, че има нещо залепено, замисли се, но продължи да върви към кошчето. В този момент аз излязох и му обясних, че това е социален експеримент и подаръкът си е за него. Хареса ми това, че даде добър пример на детето си.
Заключение
„Има много добри хора. Важното е да ги подтикнеш да станат активни. Смятам, че „Дарилник“ ще бъде много полезен инструмент, защото както има много нуждаещи се, така има и много хора, които имат ненужни вещи в домовете си, които само събират прах. Искам платформата да се развие и да се използва активно“, каза в заключение Теодор Ставров.