Автор: Наташа Атанасова
Снимка: интернет
Хората с увреждания в България все още не се третират като ресурс, който може да бъде полезен за обществото. Те са дискриминирани, а достъпът им до много места – ограничен.
Държавата не създава адекватни политики към уязвимите, а се ограничава до даване на пари, смята Дияна Димитрова, ментор и зам. председател на сдружение “Семеен център Мария”.
В Деня на социалната работа я заваряваме с група младежи с увреждания в оранжерия край село Игнатиево. В рамките на проект те се учат да бъдат градинари. “От проекта е видно, че младежите могат да работят и да имат трудови навици. За жалост това е инициатива със срок на изпълнение, а би трябвало да стане държавна политика”.
Според Димитрова средата нито в София, нито във Варна е направена по начин, който да позволява на хората с увреждания да стигат безпрепятствено навсякъде.
Тя самата е майка на дете с увреждане. Преди 27 години, когато нейният син се е родил, не е имало никаква подкрепа от страна на държавата. Днес все пак има финансова помощ. Макар това да е подобрение, не е достатъчно. Предстои още много път, който България да извърви, за да настигне развитите държави по отношение на грижата за уязвимите групи.
С промените в закона днес всеки човек с увреждане има право на асистент, но няма достатъчен набор от такива лица. Заради това в повечето случаи близък или роднина се заема с тази дейност, отказвайки се от своята собствена професия. “Трябва да има обучени асистенти, за да не се налага майка, баща, баба или дядо да остават вкъщи.”, каза Димитрова.
Всеки човек, независимо дали с увреждане или не, иска да е полезен по някакъв начин. Затова освен финансова помощ държавата трябва да осигури възможности и достъпност, за да могат тези хора да проявят своите способности и да живеят качествен и пълноценен живот.
Защо българското общество дискриминира хората с увреждания?