Къщи символ на стара Варна се рушат
Сгради-паметници на културата в стара Варна и центъра на града се рушат пред очите ни. Основните причини за това са три. Първата е, че цялата тежест за поддържането им пада върху собствениците.
„Държавата не прави нищо друго освен да ги плаши с глоби, с комисии. Никъде по света културно наследство не се поддържа със страх“, каза арх. Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите по време на „Форум за Варна“.
Според него държавата и общините би трябвало да поемат някаква част от поддръжката. За да се случи това обаче, е необходима промяна в закона, защото в момента той не предвижда собственици и институции заедно да реставрират архитектурните паметници.
Сградата на някогашната Софийска Банка се руши вече десетилетия
Няма устройствен план за централната градска част
Втората причина за рушащите се сгради в стара Варна е пълната липса на обща концепция. От 2005 г. насам няма устройствен план за централната градска част. По думите на арх. Петър Йорданов от Националния институт за недвижимо културно наследство, бивш главен архитект на Варна, се работи на парче, имот за имот, без да има наблюдение какво точно се случва в съседство.
Необходимо е да се изготви нов устройствен план. Според арх. Йорданов, „за да може това да се случи, би трябвало процедурата с регламентите и режимите за опазване да се приключи, което ще даде съответния подход по отношение на допустимите намеси в средата, където има паметници.“
Третият проблем при сградите-паметници на културата е бавната процедура
„В момента режим се създава, когато има инвестиционно намерение и той се създава с цел да обслужи това инвестиционно намерение, което в повечето случаи не е в услуга на паметника“, поясни арх. Мартин Христов.
Той говори и за третия проблем при сградите-паметници на културата, а именно бавната процедура.
„По закон съгласуването на един проект за сграда паметник би трябвало да е от порядъка на 4-5 месеца, реално процедурата продължава близо година, което е в изключителна тежест за собствениците“, каза още арх. Христов. Според него най-малкото, което държавата и институциите могат да направят, е да облекчат процедурата и тя да става по-бързо.
