В каква среда искат да живеят варненци?
Арх. Венцислава Недялкова, председател на Сдружение „Пространствата на Варна“/VarnaSpaces: Форум за Варна – можем ли всички заедно да работим за едно по-добро бъдеще за нашия град и нашите деца?
Стана ли ясно по време на „Форум за Варна“ в каква среда искат да живеят варненци?
– Оказа се всъщност, че средата, в която всички искаме да живеем, е една и съща в представите на всички ни. Всеки иска да живее в качествена среда, в която се чувстваме сигурни и спокойни, която е достъпна за всички, в т.ч. и за хората в неравностойно положение. Един от най-важните аспекти, които се споменаха по време на форума, са, че искаме да живеем в среда, която е наша, в която се чувстваме като вкъщи, която приемаме като своя и най-вече, за която сме готови да се грижим и поддържаме заедно.
Какво би коствало на варненци промяната на средата?
А знаят ли варненци какво би им струвало това и дали са готови да платят цената?
– Малцина знаят. За да е качествена, градската среда няма как да се подобрява на парче, т.е. трябва да има цялостно планиране с помощта на т.нар. интегриран подход. Това коства много време, финансов и експертен ресурс. Трябва да сме готови да отделим част от средствата за това цялостно планиране, както и за поддръжката след реализацията. И дори да успеем да направим средата качествена, ние, като граждани, трябва да се научим да се грижим за нея. Има едно правило на счупения прозорец – когато нещо вече е леко занемарено, хората автоматично спират да го поддържат. Истината е, че ако поне на някои места в града успеем да създадем качествена среда, хората ще се чувстват отговорни за нея. Тогава всъщност ще имаме и шанса да я опазим.
Необходимо е да се работи с ясни приоритети. Няма как да започнем да правим всичко едновременно в целия град. Трябва да изберем един район, в който да се концентрираме като за начало. Предлагаме това да бъде централната градска част или историческото ядро, което е археологически и архитектурен резерват, наситен с обществени функции и в близост до морето. Нека облагородим средата там – сградите, улиците, социалната и културна инфраструктура. Когато това се случи, тази част от нашия град да стане един добър пример както за процесите, така и за самите резултати, който може да се приложи и в останалите райони.
Ще продължи ли Варна да се отваря към морето?
В този контекст крайбрежната и пристанищна зона също е много важна част от градското планиране на един морски град. Оптимист ли сте, че Варна ще продължи да се отворя към морето?
Да, оптимист съм. „Форум за Варна“ беше една от първите стъпки към градивната и конструктивна комуникация между заинтересованите страни по тази тема. Стана ясно, че каквото и да си пожелаваме като експерти и граждани, то няма как да започне да се случва без да се оптимизират процесите. А това няма как да стане без да се подобри комуникацията. Крайбрежната алея и пристанищен терминал Варна-изток са държавна собственост и са предоставени за управление съответно на областния управител и на Министерство на транспорта, което делегира отделните дейности на ДП „Пристанищна инфраструктура“, „Пристанище Варна“ ЕАД и РД “Морска администрация – Варна”. На форума присъстваха представители на тези институции, както и зам.-министърът на регионалното развитие, който също така отговаря за Крайбрежната алея.
Диалогът е започнал отдавна и сега е моментът той да бъде структуриран и да продължи заедно с всички заинтересовани страни. Обнадеждаващо е, че „Геозащита Варна“ ЕООД работи по проект за ремонтно-възстановителни дейности на брегоукрепителните съоръжения, част от които са буните и Крайбрежната алея. На първо място е важно да се погрижим за опазването на варненския бряг от ерозия. Когато приключат ремонтните дейности, ще можем да се фокусираме и върху краткосрочното благоустрояване на района.
Може ли да има пътнически морски транспорт?
В краткосрочен план е необходимо да се подобри достъпът до алеята с екологичен превоз, подходящ и за хора в неравностойно положение, както и напречните връзки с Морската градина, което зависи от частните собственици на терените в непосредствена близост. Малко по-далечна мечта е да се създадат условия за достъп и по вода чрез пътнически морски транспорт. Тези връзки са заложени в Общия устройствен план, одобрен през 2012 г. Мечтаем си този пътнически транспорт да стига дори до Варненското езеро, т.е. да можем да се качим например от Златни пясъци и да стигнем чак до Белослав. Хората да могат да се насладят на това морско богатство, не само докато плажуват. Това до голяма степен би повишило качеството на живот на варненци и гостите на града.
План за развитие на Пристанище Варна
Какви краткосрочни решения предлагате по отношение на пристанищната зона?
– Генералният план за развитие на Пристанище Варна, който включва не само Варна-изток, но и другите терминали, предстои да бъде одобрен до края на година. Докато стартира реализацията му, е много важно да започнем наистина да мислим за краткосрочни решения, тъй като няма как да знаем след колко време ще се случат големите планове. Пожелаваме си да имаме една нова пешеходна връзка с ул. „Осми ноември“, да се подобри пешеходната достъпност в обществената зона на пристанището, т.е. да има обособени безопасни места за преминаване на пешеходци и велосипедисти. Да се раздели автомобилният от пешеходния поток. Добре би било на това място да има повече баланс между консуматорските функции и културния, социален и обществен живот, от които варненци имат нужда.
Опазване на наследството на Варна
Варна е град с богато културно-историческо и археологическо наследство. Един въпрос трудно намира отговор през годините – как да го опазим?
– Много е важно да осъзнаем, че цялата централна градска част е нашето културно наследство и това е нашата градска памет, която лека полека си отива. Ако не започнем с оптимизиране на процесите сега, рискуваме да изгубим тази своя памет. Това пък ще доведе до изгубване на собствената ни идентичност като варненци. Изводът, до който стигнахме по време на публичната дискусия за културното наследство, е, че трябва да се изготвят режими за опазване. Защото тогава и работата на администрацията ще се подпомогне, а и ще стане ясно дадена сграда или археологически обект по какъв начин е позволено да се реставрира, социализира и дори надгражда.
Когато я има тази обща рамка, ще бъде по-лесно и на местната, и на централната администрация да вършат своята работа. Ако има такива режими, една част от проектите, които би трябвало да се одобрят от държавата, биха могли да се прехвърлят към звеното за Недвижимо културно наследство към Община Варна. Ако не работим заедно, едва ли някога ще можем да стигнем до качествени резултати. Устройственото планиране е в основата на всичко това. Трябва да се изготви план за управление и опазване и/или подробен устройствен план за цялата централна градска част или за отделни по-малки райони и така лека полека, улица по улица, да възстановим историческия дух на нашия град.
Заключение
Какви са следващите стъпки, за да не остават тези предложения на хартия, в сферата на пожеланията?
– Те всъщност трябва първо да стъпят на хартия. Предстои да синтезираме изводите по разбираем и визуален начин. Идеята е това да стане под формата на малък сборник Идеи за градско развитие на Варна”. В него ще бъдат включени най-наложителните първи стъпки, които трябва да се случат по определените теми.
Основната идея на „Форума за Варна“ е да обедини гражданска и експертна енергия, заедно с политическата воля, за да може да се осигури устойчивост на съвместните решения. Всички представители на политически партии, които присъстваха на първоначалните фокус-срещи, потвърждават, че са съгласни с предложенията от протоколите. Една малка надежда, че те са успели да видят смисъла в това, което предлагаме, да разберат, че го правим за града – за всички нас и впоследствие да започнат да го прилагат. Това е единственият начин да поправим грешките от миналото – с поглед към бъдещето. Ние не търсим виновните, защото нямаме време и енергия за това. Търсим решения. И ако не започнем да ги търсим всички заедно, няма как да намерим пътя към средата, в която всеки един от нас си мечтае да заживее.