На 17 и 18 януари отбелязваме два значими празника в българския народен календар – Антоновден и Атанасовден. Те са посветени на двама светци, смятани за братя, и обединяват християнски традиции с митологични представи.
Според вярванията, свети Антоний и свети Атанасий са били ковачи, първотворци, които овладели разрушителната, но и съзидателна сила на огъня. Легендата разказва, че те измислили ковашките клещи, вдъхновени от лапите на куче, наблюдавано в ковачницата.
Обреди и вярвания
На Антоновден се спазват обичаи, насочени към предпазване от болести. Жените пекат содени питки, намазани с мед, които се раздават за здраве. Забранено е да се преде, шие и готвят варива, за да се умилостивят болестите като чума и шарка.
Атанасовден, наричан още „Среди зима“, бележи края на най-студените дни. Народното поверие гласи, че свети Атанасий се изкачва в планината на бял кон, съблича кожуха си и извиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Този ден е време за курбани, палене на огньове и гадаене за плодородие – снежната зима се свързва с богата реколта.
Именници
Антоновден и Атанасовден са празник за хората с имената Антон, Антония, Андон, Атанас, Атанаска, Наско и техните производни. Имената носят смисъл на „безценен“ и „безсмъртен“, отразявайки тяхното гръцко наследство.
Тези два последователни празника ни напомнят за силата на традициите и вярата, които продължават да ни свързват със света и природата. Нека отбележим дните с питка, споделена трапеза и добри пожелания за здраве!